Дядо Добри, светецът от Байлово - един век доброта

Днес светецът от Байлово дядо Добри става на 100 години. Посветените в мисията му го определят като “светец". За бездушните той е невидим сянка, презрян и отритнат. За всички останали той е поредният просяк, когото подминават на път за работа. Облечен е с вехти дрехи, които сам е направил, говори почти неразбираемо и с външния си вид прилича на герой от друга епоха. Какъвто е всъщност.

Дядо Добри е роден на 20 юли 1914 г. Не са много нещата, които споделя за детството и младежките си години. По време на бомбардировка през Втората световна война частично

губи слуха си. Дядо Добри се обръща към вярата на 38 години. Имал е 5 деца, а шестото е осиновено от жена му сираче. "Жената не ме слушаше, но сега е при Бога, защото осинови сираче и това дете спаси душата ", казвал често Добри. Единствено жива днес е Богданка, която живее в Елешница и го наобикаля. Тя е била на 4 месеца, когато Добри напуска семейството си и започва да търси Бога. Бил много заможен и изкупува греха си пред семейството, като оставя на жена си цялото богатство. Тръгнал на запад - цанел се за работник ту в едно село, после в друго - цяла година. Докато свещеник веднъж му казал: "Ако ще търсиш Бога, трябва да обърнеш посоката на изток. Добри го послушал и тръгнал обратно. Стига до женски манастир в Габровско и остава там 28 години като работник в стопанството и говедар. Бил е и във Врачешката обител една година, но монах, дори послушник не става. Сега животът му е образец и на монаси, и на владици, но колцина са, които имат силата, безкористта и светостта да следват примера му? Приживе патриарх Максим засвидетелствал голямо уважение към набора си и часове срещу Великден мерцедес карал до черквата на дядо Добри благодатния огън от Ерусалим.За живота му не се знае много, защото според него самия “той не е важен”, а е важна мисията му. Над всичко поставя вярата и храмовете. Тази негова вяра в религията и в доброто у хората го мотивират всеки ден да изминава 43-те километра до София понякога с автобус, а понякога и пеша. Преди около десетилетие решава да дари всичко, което има, на църквата. За тази своя постъпка той заплаща висока цена.

Близките му се отчуждават от него, защото не го разбират и го гонят от родната му къща. Понастоящем дядо Добри живее в крайна бедност в малка пристройка към църквата в с. Байлово и понякога за него се грижи една от дъщерите му. От 2000 година насам той посвещава живота си на мисията да събира средства, необходими за реставрирането на различни храмове и църкви в цялата страна. Без значение дали навън е сковаващ студ, или брули силен вятър, можете да го видите да подава чашката си към забързаните минувачи. Почти всеки ден дядо Добри проси пред вратите на храм-паметника “Св. Александър Невски” или пред църквата “Свети Седмочисленици”. Доброто, което върши от няколко десетилетия, не може да се сравни с нищо. Не че някой му подражава. Милостивите пускат някое левче в чашката му, другите го подминават. Той обаче стои в преддверието на храма или отвън. Всички спестени пари дарява, а за себе си оставя толкова, колкото да преживява.

През 2005 г. прави първото си дарение за църквата в родното си село Байлово, чиято пристройка сега той нарича свой дом. За реставрацията и озеленяването дава 10 хил. лв. Две години по-късно събраните от него 25 хил лв. отиват за възстановяването на Елешнишкия манастир “Св. Богородица” и църквата в с. Горно Камарци. Около 15 хил. лв. от тях са отделени за ремонт на фасадата на манастира, както и на някои от стенописите. Останалата сума е за ремонта и реконструкцията на храма в с. Горно Камарци. През следващите години прави и дарение за църквата в Калофер, в близост до която се намира родната къща на Христо Ботев. През 2009 г. следва най-голямото дарение в историята на храм-паметника “Св. Александър Невски”. Дядо Добри го прави в навечерието на най-светлия български празник - 24 май. Сумата от 37 500 лв. е връчена лично на секретаря на “Св. Александър Невски” с думите: “Ела да ти дам пари за храма”. За всичките тринайсет години, откакто е започнал своята свещена мисия, смиреният дядо Добри е събрал и дарил повече от 70 хил. лв. Досега той не е получил официално признание за помощта, която оказва на църквите и храмовете. Общата сума на даренията му превъзхожда многократно дарения, правени от български бизнесмени и политици. Неговият пример предизвиква искрено възхищение и гордост у всеки вярващ и ни кара да се замислим за истинските неща в живота. Защото в забързаното си всекидневие, подминавайки дрипавия старец, всъщност подминаваме благородна кауза, без дори да разберем. Има обаче една група младежи, която не само го забелязва, а дори решава да популяризира делото му. В интернет пространството има създадени профили във фейсбук и туитър, както и страница, посветена на дядо Добри. Тя е преведена на няколко западни езика с надеждата повече хора да разберат, че сред нас, в малка България, раздирана от кризи и скандали, има един смирен старец с душа на светец.

Може би така се служи на вярата и народа - без да се очакват благодарности, без да се обръща внимание на светските блага. Свободни сме в своята християнска вяра, както и в безверието си. Затова да си свят човек в наше време е много, много трудно. Самият той признава неохотно, че е сторил голям грях. Какъв? Никой не знае. Доброто, което върши от няколко десетилетия обаче, не може да се сравни с нищо.

Примерът на дядо Добри изпъква още повече на фона на безкрайните скандали в българската православна църква. Добротата, скромността, аскетският начин на живот и дълбоката щедрост се възприемат от мнозина като изключителен нравствен модел на фона на общия морален упадък. Заради лишенията, на които се подлага, силната вяра в доброто, чистите си и искрени мотиви и надеждата, която дава на отчаяните, възрастният старец е изключително уважаван и почитан. Но предимно от хора, които познават неговата история и знаят за неговата кауза. За църковния клир неговата саможертва оставаше дълги години незабелязана. И все още е.

Едва ли беловласият мъж ще бъде пример за подражание в днешно време. Рядко се намират хора, които са склонни да се откажат от суетата, от благинките на светското, от лукса, топлата баня, чистите дрехи и парите.

От целия този шум би било прекрасно, ако някой се засрами, смири и дари за храма и за вярата.