В годишния си доклад, изготвен е от екипа на Лабораторията за медиен мониторинг (ЛММ) в партньорство с Медийната програма Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер" се съдържат многобройни критики към българската медийна среда, отправени през последните 2 години от авторитетни чуждестранни и местни организации. От тях произтича и най-важния въпроси за българските медии: Предприемат ли се конкретни стъпки, за да излезе България от незавидното място в класациите и да подобри състоянието на публичната си сфера?

Според изследователите картината у нас се е влошила. В доклада се казва: Засега сме свидетели на нежеланието да се действа за позитивни промени в медийната среда на политическо ниво.

Основните проблеми без решение и през 2012 г. са: неясните собственост и финансиране на много медии, тенденцията към олигополизиране на пазара, нелоялната конкуренция, неясните критерии при разпределяне на рекламата, осигурявана от държавата по линия на европейски проекти, силната политическа зависимост на много от средствата за информация, ограничения плурализъм в медийното съдържание, проблемите в ефективността на саморегулацията, липсата на достатъчно възможности за синдикална и правна защита на журналистите и т.н. 

През 2012 г. ФМД завърши изследване, в рамките на което са водени разговори с журналисти при запазване на анонимността им. Налице са шокиращи свидетелства за широкоразпространена тежка автоцензура, за различни форми на зависимост и оказване на натиск.

Голяма част от интервюираните заявяват, че упражняват професията си с ясното чувство за обреченост. Журналистите знаят, че много от наложените правила са напълно неприемливи, но и че нищо не може да се промени. Те са изгубили вярата си в особения статус на професията си -- да бъде глас преди всичко на гражданското общество.

Налице е и една нова тенденция: ако по-рано драстичните случаи на натиск върху журналисти бяха запазена марка предимно на регионални средства за информация, напоследък все по-често подобни практики се наблюдават и в големите централни медии - както печатни, така и електронни.

Авторите на доклада твърдят, че когато държавата и собствениците на медии се отказват от позитивни промени, организациите на гражданското общество трябва по-активно да поемат инициативата. Мерките могат да включат подпомагане на разследващи журналисти и на качествени медии, насърчаване и мониторинг на медийната саморегулация, разработване на програми за медийна грамотност и др.

Авторите изказват предположение, че двубоят между традиционните и новите медии за вниманието на публиката е бил най-важният процес в публичната сфера през 2012 г.

Самата публика до голяма степен се разпадна на две все по-ясно обособени групи. Едната продължава да се информира предимно от традиционните медии, докато другата разчита много повече на интернет.

Хората, принадлежащи към втората група вече не са „публиката" в традиционния смисъл на думата, защото сами са автори и разпространители на информация и мнение. Това им дава съществено предимство и до голяма степен ги прави информационно независими от традиционните медии.