Неочакваните финансови разходи са непосилни за погасяване от половината българи. Това показва анализ на Евростат за риска от бедност или социално изключване сред гражданите на Европейския съюз (ЕС) през 2014 година.

Жителите на Унгария, Латвия и Хърватия – над 60 на сто - изпитват най-голямо затруднение да покрият неочаквани финансови разходи. Между 50% и 60% от жителите на Кипър, Литва, Ирландия, Гърция и Румъния също изпадат в невъзможност да покрият внезапни финансови нужди в семейството.

Най-слабо от този показател са притеснени жителите на Швеция, Холандия и Люксембург, като едва 20 на сто от тях имат проблеми при неочаквани семейни финансови дефицити.

Според Евростат неочакваният финансов разход е поне веднъж в годината да се наложи целият месечен доход на човек да отиде в непредвидена посока – за лечение, за ремонт на дома, за покупка на битов електроуред или друго.

Прагът на този неочакван финансов разход варира от 110 евро в Унгария, 160 евро в България или 380 евро в Гърция, до близо 1800 евро в Люксембург, около 1200 евро в Австрия и Финландия и по около 1000 евро в Холандия, Германия и Ирландия, сочи статистиката.

От всички жители на ЕС 38% не могат да си позволят неочаквани финансови разходи. Около 122 млн. души или 24,4% от населението на 28-те страни на ЕС са били изложени на риск от бедност или социално изключване през 2014 г.

Според европейските данни в дъното на класацията по риск от бедност или социално изключване през този период са били Румъния (40,2%), България (40,1%) и Гърция (36%). В другия полюс на скалата са били страни като Чехия (14,8%), Холандия (16,5%), Швеция (16,9%) и Финландия (17,3%).

Прагът, под който един жител на страна-членка на ЕС може да се счита за изпаднал в риск от бедност, варира за различните държави. В Люксембург той е 20 хил. евро годишно, във Финландия – 14 200 евро годишно, в Германия и Холандия - по 12 000 евро, в Гърция - 4600 евро, а в България данните на Евростат сочат 3888 лева или около 1900 евро годишно.