Повече от половината работещи българи – 50,5 на сто, не ползват нито един чужд език, показват данни от анализ на Евростат относно самооценката на европейците за ползването на чужди езици сред хората в трудоспособна възраст в ЕС между 25-64 г.
Българите в тази възрастова категория, които ползват поне един чужд език, са около 33%, с два езика боравят около 14% от сънародниците ни, а с три езика – около 3%, сочат данните на европейската статистика.
Най-висок е делът на българите, които не ползват нито един чужд език, сред хората у нас с основно или по-ниско образование – 83 на сто от тях. Около 60 на сто от хората със средно образование у нас също не ползват нито един чужд език.
Тази езикова бариера е валидна и за безработните българи – 70 на сто от тях не са учили и не ползват чужд език. Подобна е и ситуацията в българските села – 72 на сто от трудоспособните българи там също не ползват нито един чужд език.
Най-висок е статусът на българите с поне един чужд език сред висшистите – близо 1 милион, както и сред хората у нас на възраст 35-54 години, също един милион души. Повече от милион и половина българи, които живеят в градовете ползват също поне един чужд език, толкова са и заетите и работещи българи с чуждоезикови познания.
Най-ползваният език в ЕС е английският
Най-широко разпространен и най-използван от европейците е английският език – близо 96 на сто от говорещите чужди езици европейци ползват езика на Шекспир. На втора позиция е френският език – 26 на сто от говорещите чужди езици в ЕС, на трето място - немският - 17 на сто, на четвърта позиция е испанският – 13 на сто и др.
Най-висок е делът на хората, които знаят поне един чужд език в Швеция – 97%, в Латвия, Дания и Литва – 96%, в Люксембург – 95%, Финландия и Малта – по 92% и др.
Най-високо ниво на многоезичие е регистрирано в Люксембург, където близо 50 на сто от жителите в трудоспособна възраст говорят поне три чужди езика.
Фактор
Българите в тази възрастова категория, които ползват поне един чужд език, са около 33%, с два езика боравят около 14% от сънародниците ни, а с три езика – около 3%, сочат данните на европейската статистика.
Най-висок е делът на българите, които не ползват нито един чужд език, сред хората у нас с основно или по-ниско образование – 83 на сто от тях. Около 60 на сто от хората със средно образование у нас също не ползват нито един чужд език.
Тази езикова бариера е валидна и за безработните българи – 70 на сто от тях не са учили и не ползват чужд език. Подобна е и ситуацията в българските села – 72 на сто от трудоспособните българи там също не ползват нито един чужд език.
Най-висок е статусът на българите с поне един чужд език сред висшистите – близо 1 милион, както и сред хората у нас на възраст 35-54 години, също един милион души. Повече от милион и половина българи, които живеят в градовете ползват също поне един чужд език, толкова са и заетите и работещи българи с чуждоезикови познания.
Най-ползваният език в ЕС е английският
Най-широко разпространен и най-използван от европейците е английският език – близо 96 на сто от говорещите чужди езици европейци ползват езика на Шекспир. На втора позиция е френският език – 26 на сто от говорещите чужди езици в ЕС, на трето място - немският - 17 на сто, на четвърта позиция е испанският – 13 на сто и др.
Най-висок е делът на хората, които знаят поне един чужд език в Швеция – 97%, в Латвия, Дания и Литва – 96%, в Люксембург – 95%, Финландия и Малта – по 92% и др.
Най-високо ниво на многоезичие е регистрирано в Люксембург, където близо 50 на сто от жителите в трудоспособна възраст говорят поне три чужди езика.
Още от България
Йотова използва православния празник Успение Богородично за политическа и предизборна пропаганда
Няма съмнение, че изявата на държавния глава има чисто пиарски характер, свързан с предстоящите президентски избори, в които тя се заяви, че ще участва
Слънчево, но горещината временно отстъпва, слаби дъждове на югоизток
Максималните температури - от 25°-26° в североизточните райони до 32° в крайните югозападни, за София - около 27°. На морето само на юг е възможно да превали слаб дъжд.
Ивайло Мирчев: Дипломатическата решителност на правителството зависи от това чий е дронът?
"Въпросът е прост: защо към Украйна кабинетът реагира с демонстративна тревога и спешни дипломатически действия, а когато дронът се оказа руски — настъпи забележително спокойствие, тишина и плахост?", пита той