Поредният провал на руската пропаганда на приключилите вчера избори за президент във Франция са обект на разпалени коментари и дискусии в социалната мрежа. Въпреки щедрата подкрепа на Кремъл, Марин Льо Пен загуби катастрофално доверието на французите, а това означава и твърдо „не“ на крайните и възгледи за бежанците, справянето с радикалния ислям, бъдещето на Европа и демокрацията.

Във Фейсбук се завъртяха и стари снимки на Льо Пен с българските националисти Красимир Каракачанов и Волен Сидеров. Днес те са в управлението на страната, а до преди дни отричаха евроатлантическите ценности и демонстрираха явни симпании към Москва. Но днес е по-ясно от всякога - „Перестройка идёт” и родните патрЕоти се снишават пред същата тази Европа, която отричаха.

Ето как български анализатори коментират случващото се във Франция:

Илиян Василев, анализатор, бивш наш посланик в Москва:

„Представете си как Радев, който бе избран с помощта на Кремъл, ще поздрави и ще общува с Макрон, който бе атакуван от Кремъл. Единият ще казва, че Крим е Русия, другият ще държи руските официални медии извън залата. Два свята - единият цивилизован, другия - зомбиран и посредствен.“

Александър Йорданов, бивш посланик и председател на парламента:

„Добра новина! Любимката на Путин загуби изборите във Франция. Хубав ден за френската демокрация!“

 Доц. Момчил Дойчев, политолог:

„Между демокрацията и диктатурата няма китайска стена. Анархията води директно до тирания. От свободата до своеволието има само една крачка.
От крайния либерализъм произтече крайният консерватизъм, а от вярата в прогреса – съпротивата на реакцията. От революцията възникна и контрареволюцията.
Може ли да има съмнение, че крайно дясното у нас възникна от крайно лявото, от фанатичния комунист се роди съвременният убеден нацист? Нима не се разбира, че националсоциализмът е реакция на комунизма - просто „десен“ комунизъм, а комунизмът е „ляв“ нацизъм?
Каква е г-жа Льо Пен? Левите по инерция я определят като "крайно дясна". Но това определение е идеологически неточно. Икономически г-жа Льо Пен е крайно лява, политически – радикална националистка! Но може ли национализмът да се определя в политическите категории „ляво“ и „дясно“?
Как се съвместяват крайностите? – В настоящия момент изключително лесно. Не случайно „левите“ у нас стискат палци на Льо Пен и обожават диктатурата на Путин. А „десните“ – залагат на либерала Макрон и отхвърлят всяка насилствена власт. Но дали би следвало да е точно обратното, или това е следствие от популистки оправданото „няма ляво, няма дясно“?“

Стефан Иванов, лидер на Движение “Демократично действие“:

„С моя приятел Григор Добрев имахме един коренящ се в редица исторически примери лаф, че Франция е Русия на Запада. Имаше и един друг лаф, че дори и най-десният французин е по-ляв от най-левия германец. Трети лаф пък казваше, че югославската армия е създадена, за да има поне една по-трагична от френската армия. Абе изобщо - за Франция винаги съм имал едно наум. В последните няколко години и особено днес се промених. Респект, Франция, издържахте изпита с отличие. Какъвто и да е Макрон (не бях за него на първия тур, не ме кефи особено и сега), днес видях една солидарна и истински европейска нация! Жалко, че не всички издържаха своите изпити.“

Петър Бояджиев, Марсилия, политически имигрант:

„Новият Президент на Франция днес беше потвърден. От този момент започва втората фаза на битката - парламентарни избори след месец. Политическият живот е това - борба и битки за идеи и справедливост. Стабилност в несправедливост е лъжа и илюзия. И у нас в България трябва да се осъзнае тази проста истина и да се сложи в долапа простотията, която гласеше - докога ще се делим на сини червени. Това е вечно и по цял свят. Борба и битки всеки ден. Справедливост не се дава, тя се печели.“