Финансист: Искането на БСП за одит на харчовете на кабинета не е съвсем уместно

БСП поиска Народното събрание да възложи на Сметната палата да направи одит на харчовете на кабинета, които не са били разписани в бюджета. Става дума конкретно за онези разходи и трансфери, одобрени с постановление на Министерски съвет и прехвърлени към бюджетите на първостепенните разпоредители. Времето, което БСП настоява се провери, е от 10-и май миналата година до 31-ви януари 2018 година. Според Румен Гечев от БСП имат основания да смятат, че правителството на Борисов е нарушило закона за Бюджета. Жельо Бойчев пък заяви, че така се харчат пари от излишъка и то напълно непрозрачно с постановления на МС.

Според финансиста проф. Христина Вучева поведението на опозицията не е съвсем уместно, а Сметната палата е длъжна по закон да направи такъв анализ и тя ще го направи пред БНР:

Тези въпроси можем да си ги задаваме ние хората, журналистите, но не е обяснимо да си ги задават народните представители, които сътворили цялата тази работа със своите решения Друг е въпросът, дали експертно можем да разсъждаваме, дали така се прави или не се прави, но решенията, които са взети можем да ги окачествим като законосъобразни, отделно остава ефективност и съвсем други теми.

Народните представители знаят, или трябва да знаят, че по закон всяка година Сметната палата е длъжна и прави подробен преглед, обстоен анализ на изпълнението на бюджета. Те от своя страна са длъжни всяка година да приемат със свои решения отчета за изпълнение на бюджета. Те това не го правят, и това е голяма грешка на дневния ред, така да се каже, на НС - или го правят с голямо закъснение, или въобще. Така се подценява тази част от бюджетния процес, наречена приемане на отчета на изпълнението. Сметната палата по закон е длъжна и тя ще направи такъв анализ, т.е. не е нужно да се вдига такава шумотевица.

Според проф. Вучева, за да се подобри изпълнението и ефективността на бюджета, необходимо първо да се прегледат законовите разпоредби, второ да се премине към начин на действие, който налага да се спазват тези законови разпоредби от страна на изпълнителната власт и трето – да има т.нар. изискващ контрол.