Два месеца след като бе поставена под специален надзор от Българската народна банка (БНБ) след катастрофално теглене на депозити, българската Корпоративна търговска банка (КТБ) все още е затворена, пише "Форбс" в материал, посветен на ситуацията в българския банков сектор и озаглавен "Българската банкова катастрофа".
Tрета поред публикация на Франсис Копола е посветена на историята с КТБ и стоящите зад нея политически и икономически интереси и конфликти. В първата на 13 юли под заглавие "Странният случай с масовите тегления от български банки" тя постави въпроса "Каква е ролята на Пеевски за обира на КТБ". Три дни по-късно под заглавие "Българската "Игра на тронове" Копола писа: "Българските олигарси се борят за политическа и финансова власт, създават и рушат съюзи, засипват се с взаимни обвинения и тази битка е на живот и смърт".
Авторката пояснява, че се приемат плащания по кредити, но не могат да се теглят депозити. Припомня се, че неотдавна търговската банка не е спазила срока за изплащане на задълженията по свои облигации. Копола изразява учудване, че това е било допуснато от централната банка при ситуацията на специален надзор. Твърденията, че КТБ няма достатъчно активи, са неправдоподобни, според авторката на статията. "Докато не бъде рекапитализирана или обявена в несъстоятелност, работата на БНБ е да гарантира, че тя е достатъчно ликвидна да посрещна задълженията си... Фактът, че КТБ не си погаси задълженията по облигации, е чисто и просто нехайство", пише тя.
По-нататък в статията се посочва различният подход на БНБ към КТБ и към Първа инвестиционна банка (ПИБ). Авторката отбелязва, че БНБ е игнорирала свидетелства за корупция, описвайки съмнителни практики около КТБ. Корупцията в българската банкова система обаче е ендемична, подчертава тя. Според "Форбс" КТБ не е по-корумпирана от ПИБ - и двете банки бяха посочени от Уикилийкс сред "гнилите ябълки" в банковата система на страната. Авторката поставя въпроса защо КТБ е била затворена, а ПИБ е оставена да работи, както и защо не се разследват другите банки, споменати от Уикилийкс, и описва връзки между банките, българските олигарси и институциите.
"Привидно, целта е да се стабилизира банковата система, но цялата тази афера е битка между Василев и Пеевски и е много трудно човек да не стигне до извода, че българските институции са пристрастни. Известно е, че правосъдната система е корумпирана, а Главна прокуратура изглежда политически зависима. (...) Една от "гнилите ябълки" беше премахната, но останалите биват защитавани по неизвестни причини. Премахването на Василев от сцената, оставя в ръцете на Пеевски ефективния контрол не само над българските медии и тайни служби, но и на банковия сектор на България. Подобна концентрация на власт е основание за тревога в една страна, за която се предполага, че е демократична", пише Копола.
Бездействието на българските и европейските институции относно положението на вложителите на КТБ е позорно, подчертава авторката. При никоя друга банка в ЕС не е допускано да остане в неустановена ситуация за два месеца без решение за бъдещето й и изплащане на средства на вложителите.
Проблемът (в българската ситуация) е, че гарантираните депозити не са покрити, според Копола. Не е чудно, че българските власти държат затворена КТБ, коментира авторката. Ако банката бъде отворена, ще има масово теглене, което ще я тласне към фалит и може да разбие валутния борд заради необходимостта от левова и евентуално еврова ликвидност, за да се посрещне това масово теглене на пари. Ако пък банката бъде преструктурирана, на вложителите, чиито депозити са гарантирани, ще трябва да бъде платено до 20 дни според правилата на ЕС, за което няма да има пари.
Има обаче и по-голям проблем. Това, че се позволи на банката да изпадне в неплатежоспособност по облигации, постави под въпрос доверието в българските власти, както и ангажимента на София да спазва отговорностите, произтичащи от членството в ЕС. А увеличаващите се свидетелства, че Българската народна банка е едновременно некомпетентна и политически зависима, поставят под съмнение стабилността на банковата система в България", пише Копола.
Тя припомня позицията на професор Стив Ханке, че ако кризата с банката не се реши бързо, валутният борд може да бъде изложен на риск, и се застъпва за намеса на ЕС.