"В парламентарния доклад за КТБ са фиксирани фактите, но проблемът с банката е много по-комплексен за българското общество", заяви икономистът Георги Ганев.

Според него, от доклада за КТБ става ясно, че банката е била в несъстоятелност много преди 20 юни.

"Иван Искров твърди, че банката е можела да бъде спасена, но са му попречили политиците са заради вината, която носи. Защото след като банката е била в несъстоятелност много преди това отговорността, че не е забелязано е на Искров", коментира Ганев.

По думите му, кризата с КТБ е показала несъстоятелността на редица български институции, най-вече на надзорните органи.

"Правилата създават възможност подобно нещо да се случи и затова по нов начин трябва да бъдат разписани правомощията на надзорните органи", смята експертът.

Той припомни случая, при който КЗК глоби българска медия, защото КТБ имала връзка с други медии и това било нелоялна конкуренция. Ганев нарече това "изнасилване на правната норма".

"Загубата от кризата КТБ е все още в бъдещето, защото зависи как Фонда за гарантиране на влоговете ще събира вземанията. Това е ключово колко голяма ще се окаже загубата. Важното е, че казусът беше решен, според закона, според разписаните правила", коментира той.

Ганев отхвърли тезата на Григорий Вазов, че препоръчаните от ЕС стрес-тестове целят унищожаването на българските банки.

"Грекзит е вероятен вече над 50%. Гръц;ката страна изигра редица ходове, които настроиха срещу тяхната позиция почти всичките партньори в ЕС. Банковата ни система е много добре подготвена за гръцките рискове. Притокът на капитали от Гърция към България почти е замрял през последните шест години. Най-вероятно ще пострада търговията. Може би, най-сериозната вреда за България, е, че българите работещи в Гърция ще бъдат засегнати в голяма степен", заяви Ганев.

"Връщането към драхмата ще отнеме между шест месеца и една година. За държава като Гърция, затворените банки са много сериозен проблем", каза още икономистът.