"Цената на външния дълг може да се увеличи заради политическите скандали около ратификацията на договорите с банките", прогнозира пред БНР икономистът Георги Стоев.

По думите му, забавянето в краткосрочен план няма да доведе до ликвидна криза у нас, но със сигурност ще промени плановете на финансовото министерство как да обслужваме предстоящите падежи. През май трябва да бъде погасен заемът от 1,5 млрд. евро, който страната ни пое, за да осигури ресурс за изплащането на гарантираните суми в Корпоративна търговска банка.

"Бих казал, че малко време може да се "купи" и да се осигури някакво мостово финансиране на ликвидност, но не и да се разчита на вътрешни ресурси, за да се рефинансира този дълг", категоричен беше Стоев.

"Мостовият заем е по-скъп, като в края на миналата година това бе единствената възможност за осигуряване на ресурс за изплащането на влоговете от КТБ. Осигуряването на ресурс от българския пазар - т.е. чрез емисии на държавни ценни книжа, е възможно, но ограничено като обем. Освен това забавянето на ратификациите, съответно на поемането на част от новия външен дълг до средата на годината, може да повлияе на цената му в бъдеще", смята икономистът:

"В момента сме в ситуация, в която глобално лихвите падат и можем да разчитаме на по-добри условия за българския външен дълг от настоящите. Така че, да, възможно е да има политически фактори, които да окажат такова влияние върху лихвите", смята той.