Ако изборите бяха днес, 24% щяха да гласуват за ГЕРБ, а 12% за БСП. 40% заявяват, че не биха гласували.

Към началото на февруари 27% декларират доверие в правителството, а 59% - недоверие. 16% дават позитивна оценка на парламента, а 72% - негативна.

25% оценяват положително президента, а 59% - отрицателно.

Това показва февруарското издание на независимия от външно финансиране Политически и икономически индекс на „Галъп интернешънъл“. Ежемесечното национално изследване на общественото мнение е проведеното сред 1005 души чрез пряко интервю между 29 януари и 4 февруари.

Данните за доверие във властта остават на обичайното си за последната година ниво - около и под 30% положителни оценки за кабинета и за президента, и около и под 20% положителни оценки за парламента.

В края на миналата година се наблюдаваше обичаен „скок“ в доверието към правителство, парламент, президент и управляваща партия - заради победните за ГЕРБ местни избори.

Сега този „скок“ изглежда отминат и в първите седмици на 2016 г. подкрепата за властта се връща в познатите от последните дванайсетина месеца нива, коментират авторите на изследването.

По традиция негативните оценки към институциите у нас са повече от позитивните. Доверието в правителство и парламент засега е сходно с това в напредналата фаза на първия мандат на Бойко Борисов – като стойности и като развитие във времето.

Тези изводи се потвърждават и от динамиката по традиционния за „Галъп интернешънъл“ въпрос накъде върви България – и тук около местните избори имаше „бонус“ оптимизъм, а след това последва нормализация.

Така данните от месеци се колебаят около 20% оптимизъм и 60% песимизъм. Тези нива също изглеждат сходни с нивата в предния мандат на Борисов и малко по-оптимистични в сравнение с мандата „Орешарски“.

ГЕРБ запазва обичайната си преднина пред БСП в съотношение около и над 2 към 1. ДПС е с близо 7% заявени нагласи за вот, партиите на Реформаторския блок – с около 5%, Патриотичния фронт са с близо 4%, „Атака“ – с над 3%, АБВ с над 2% и други.

Повече от 40% завяват, че няма да гласуват. Данните показват процент сред всички имащи право на глас, а не само сред гласуващите.

Данните от следващите месеци ще покажат има ли укрепване при „Атака“, какво ще е бъдещето на АБВ и как ще се разпределят гласовете в коалициите, ако в тях се задълбочат политическите различия, коментират от „Галъп интернешънъл“.

Засега в Реформаторския блок няма съществено разколебаване на подкрепата, но с утвърждаване на новия проект на Радан Кънев вероятно ще настъпи отцепване на част от електората.

В Патриотичния фронт пък силите на НФСБ и на ВМРО изглеждат по-скоро изравнени от местните избори насам. Двете формации пазят идентичността си, макар че и тук немалка част от симпатизантите се проявяват като привърженици на патриотите като цяло.