Ако изборите бяха днес, за ГЕРБ твърдят, че биха гласували 20,3% от имащите право на глас, за БСП – 18,4, за Обединените патриоти – 10,1, за ДПС – 6,3, за партия на Веселин Марешки – 5,2, а за РБ – 3,3.
Това показват данните от телефонен сондаж на „Галъп интернешънъл“ сред 1007 пълнолетни българи между 19 и 21 декември. Изследването е независимо от външно финансиране. Данните показват моментното състояние и декларативните нагласи в неспокойно политическо време. Затова и няма как да са прогнози за изборния резултат. Данните са очевидно повлияни и от отминалите президентски избори. Въпросът е зададен с изреждане на съществуващи партии. Максималната грешка при 50%-процентовите дялове е плюс-минус 3%.
Шестте формации биха попаднали в Народното събрание от днешна гледна точка. Преднината на ГЕРБ изглежда намаляла, инерцията на патриотите и Марешки остава видима, а влизането на РБ може да се гарантира при сериозна кампания.
ДСБ и АБВ имат по 1,4%. 1,2% е очакваната подкрепа и за БДЦ. Близки около процент са стойностите и за „Движение 21“. Под процент, но с видими дялове остават, ДОСТ, „Зелените“, „Глас народен“ и др.
За други партии биха гласували 3,4%, а 4,8% биха гласували с „Не подкрепям никого“.
21,7% твърдят, че няма да гласуват.
Експериментално тестване на потенциална партия на Слави Трифонов показва високи стойности от 12 на сто. В идните месеци този потенциал би могъл и да расте.
Потенциалът на проекта на Радан Кънев дава ориентировъчни нива от 1,5% и около 1% за този на Христо Иванов. Евентуален проблем е, че тези проекти попадат в обща ниша. Жизнеността на тези проекти ще зависи най-вече от успеха на кампаниите и от коалиционната им политика.
На този етап е твърде рано за каквито и да било заключения по отношение на новите проекти и се очаква динамика. Евентуалната тяхна поява би променила пълната картина на електоралните нагласи. За това на следващ етап „Галъп интернешънъл“ ще направи нови сондажи, като част от редовната си изследователска програма.
Още от България
БНБ пуска сребърна монета „Преображенски манастир“
Цената на монетата при пускане в обращение е 132 евро (258.17 лева). Тиражът ѝ е 5 хиляди броя и ще може да бъде закупена от 3 август, понеделник.
Данъчната ревизия на Руския културно-информационен център , обявена след проверка на НАП, все още не е започнала
Казусът започва през пролетта на 2025 г., когато тогавашният депутат от ПП-ДБ Стела Николова сезира изпълнителната власт за съмнения, че в сградата на РКИЦ на ул. „Шипка“ в София се организират платени събития, включително „чаепития“ и празненства на училища и детски градини, а приходите се представят като „съвместна дейност“ и не се облагат.
УНИАН: Военният министър на България е в центъра на скандал заради полските МиГ-29, за които претендира и Украйна
„Вместо да превръща България в Porsche, той превръща страната и българската армия в „Москвич“, заяви Петров.