Българите посочват преодоляването на корупцията и на намесата на политиците в съдебната система, както и квалификацията и морала на съдиите и прокурорите като най-важните стъпки в съдебната реформа. Това показва експреснен телефонен сондаж на "Галъп интернешънъл болкан", проведен сред 1 605 души в цялата страна между 14 и 19 юли.

От запитаните 33% посочват преодоляването на корупцията в системата като най-важното в съдебната реформа. За 29 на сто най-важна е квалификацията и моралът на работещите в системата, а за 16% - преодоляването на намесата на политиците в съдебната власт. Други 10% посочват бързината на делата като най-важната част от реформата, за 2% това е реформата на прокуратурата, а за 1% - реформата в съда.

"Българите на практика слагат знак за равенство между политиката и корупцията. Именно корупцията и политическото влияние в работата на съда са възприемани и като основни проблеми в съдебната система. Нуждата от реформа в съдебната власт масово се разбира по-скоро като нужда от премахването на тези проблеми, а не толкова в нейните експертни детайли. Обществото мисли по тези теми с голяма доза инерция и отговори "по навик", смятат социолозите.

Най-голям процент от запитаните (38%) определят съдебната система като бавна, за 47% тя е корумпирана, за 45% тя е зависима от политиците, а за 36% - от бизнеса. 30 на сто смятат, че съдиите и прокурорите са нечестни, докато за едва 5% те са честни. Същевременно 29 на сто отчитат, че съдебната система е претоварена с дела, докато на другия полюс са само 11%. За 39% тя е непрозрачна, а за около 35% - несправедлива.

Същевременно огромен брой от запитаните – 80%, смятат, че проблемите на прокуратурата могат да бъдат решени чрез повече контрол. За 16% за решаване на проблемите в държавното обвинение е необходима повече самостоятелност, а останалите не могат да преценят. За 76% прокуратурата трябва да защитава интересите на гражданите, а за 17% - на държавата. 53 на сто заявяват, че ако съдебните дела текат прекалено дълго, това обезмисля крайния резултат, докато за 44 на сто е важен резултатът, а не колко продължават процесите. На този фон 72% се определят като незапознати със съдебната реформа.

"Всичко това означава, че детайлите на съдебната реформа са останали по-скоро на ниво експертност, не са достигнали до широката публика. Тя продължава да назовава проблеми като корупция, морал и политическа намеса, но не вижда пряко отношение между реформата, каквато е представяна досега, и изкореняването на корупцията и политическата намеса", е изводът на социолозите.

Отчита се и много високо ниво – 89%, на хората, които смятат, че самите политици нямат интерес да променят законите, по които действа съдебната система, защото сегашното положение им е удобно. На обратното мнение са само 8%. Други 52% отчитат като проблем лошото законодателство, а според 75% самите проблеми се създават от политиците.

За оправдателните присъди по дела за корупция 55% сочат като основна причина политическото влияние в съда. С пъти по-малко са споменаванията на остаряло законодателство (19%), некачествена работа на прокуратурата (13%) или МВР (8%).

Най-голям процент от запитаните (23 на сто) смятат политиците за засегнати в най-голяма степен от корупцията. Следват болниците с 20%, митниците с 14%, съдът с 12 на сто и полицията със 7%. Прокуратурата, общинската администрация и данъчните са съответно със 6, 5 и 3 на сто. 28% казват, че лично им е искан подкуп от лекар, а 21% – от полицай. На 10% е искан подкуп от общински служител, а на 8 на сто – от митничар, а 6% - от данъчен служител.

34% от запитаните смятат, че съдът е органът, който се справя най-сле по отношение на престъпността, за 32% това е МВР, а за 25 на сто – прокуратурата. Според 28% леките наказания, налагани от съдилищата, са причината за високите нива на битовата престъпност, докато 25% посочват, че те не се разследват от МВР. За 18% причината е недостатъчният брой полицаи, особено в малките населени места, а за 16 на сто – бавното правосъдие.

Същевременно много малък процент от запитаните казват, че им се е налагало да се обръщат към съда или рпокуратурата, както и са били обвиняеми или участвали в дела. 27% от запитаните посочват, че им се е налагало да се обръщат към МВР.

НАП, МВР и ДАНС са единствените институции, които имат положителен рейтинг. Те се ползват с по-голямо одобрение, отколкото неодобрение, съответно – 60%, 54% и 51%. На дъното е Народното събрание със 75% неодобрение и само 22 на сто одобрени, следвано от съда с 63% неодобрение и прокуратурата с 61% неодобрение. Министерството на правосъдието е с 55% неодобрение, а правителството – с 54%.

"Българите се отнасят с по-високо одобрение към институциите, които изглеждат деполитизирани, инструментални и дори репресивни. Обратно, институциите, които по-скоро се свързват с политическата власт или със съдебната система, са почти автоматично критикувани", отбелязват социолозите.