В същото време обаче, гръцката криза явно носи и усещане за несигурност в Европа като цяло, макар ЕС да продължава да бъде източник на надежда за българите. Това показват данните на „Галъп интернешънъл“.

Постигнатият през юли пробив в преговорите между Гърция и кредиторите й явно е оставил българите с впечатлението, че по-скоро гръцкото правителство печели от ситуацията - малко под 40 на сто от хората избират тази опция, 24 на сто смятат, че печеливши са и Гърция, и онези, които я кредитират, а 13 на сто смятат, че в крайна сметка печеливши са кредиторите.

Хората с достъп до по-високо образование и стандарт на живот виждат по-усложнена картина, по-умерени са в мненията си и намират ползи и за кредиторите на Гърция. Но като цяло явно е останало усещането по-скоро за надмощие на гръцкия интерес. Това вероятно се дължи на факта, че беше постигната сделка, но и на проведения преди това референдум, който показа ярка обществена съпротива срещу кредиторите. Картината на мненията на българите е с много нюанси, а една четвърт от запитаните признават, че не могат да преценят. Това е нормално при сложни полотико-икономически теми.

60% от българите споделят мнението, че Гърция има проблеми, защото гърците не работят достатъчно. 21% не са съгласни, а останалите се колебаят. Същевременно, близо 70 на сто са съгласи и с твърдението, че онези, които са давали заеми, на Гърция, имат главната вина. 14% не са съгласни. Тук привържениците на левицата закономерно показват по-чувствително съгласие.

Като че ли най-безусловно съгласие обаче предизвиква твърдението „Основният виновник за проблемите в Гърция са политиците там“. 75% от българите са съгласни, а само 9 на сто не са. Останалите се колебаят.

Ако се опитаме да „усредним“ тези отговори, то българите явно намират вина в различни степени и сред самите гърци, и сред политическия им елит, и сред кредиторите. Внушителен дял от близо 50% от попитаните казват „да“ и на трите твърдения. При това, няма кой знае колко ярки различия в мненията между различните групи на обществото ни. Но ако се опитаме да степенуваме, то най-малко виновен явно изглежда „народът“, по-виновни са „европейците“ или „богатите“, а най-виновни явно са „политиците“. Само по-задълбочено изследване може да покаже дали става дума за устойчиви нагласи.

Към началото на август твърдението „Част от дълговете на Гърция трябва да се опростят“ среща неодобрението на над 70% от българите. 11% се съгласяват, а останалите се колебаят. Още в изследването си през април „Галъп интернешънъл“ отчете подобна картина. Това означава, че структурата на мненията у нас не се е променила съществено, въпреки че се усеща влиянието на референдума в Гърция от началото на юли, който популяризира тезата за по-благосклонно отношение към Гърция и беше последван от нови, по-меки, становища на част от кредиторите. Българите като цяло не са привърженици на опрощаване на дългове на Гърция и в по-голямата си част не показват солидаризиране с гърците.

Това личи още по-ясно и в отношението към твърдението „България трябва да подпомага финансово Гърция“. Подобен въпрос беше зададен и през месец май, но и тогава, и през август, само 6% се съгласяват, а над 80% са против. За сравнение, във времето около бурните събития в Македония преди месеци в изследването ни през юни беше тествано подобно твърдение: „България трябва да помага финансово на Македония“. Може би и историческата близост на България и Македония е изиграла известна роля, защото делът на съгласните изглежда малко по-чувствителен – 15%, а делът на несъгласните е по-малък в сравнение с гръцкия случай – 58%. Правеше впечатление и по-високият процент на колебание – 27 на сто.

Разбира се, случаите в Атина и Скопие са твърде различни, ситуацията в Гърция изглежда доста по-застрашаващо, свързана е с икономика, а не само с политическа криза, както беше в Македония. И в двата случая обаче личи високото убеждение, че България не бива да помага финансово на съседни държави. Тук се оглежда преди всичко логичното опасение на българите за собствения стандарт на живот и икономически трудности.

В изследването през август бяха тествани още твърдения, които да покажат „сурово“ или „великодушно“ отношение към Гърция, както и елементи на съпричастност с гърците. Например, близо половината от запитаните отхвърлят твърдението „Прекалените икономии са вредни за Гърция“, а малцинство от 21% казва „да“. Това е още едно доказателство, че според българите Гърция трябва преди всичко да „стяга коланите“. Твърдото отношение на обществото у нас все пак не стига до крайности. Показват го мненията по твърдението „Гърция трябва да бъде оставена да фалира, защото не се съобразява с Европейския съюз“. В отговорите личи закономерно объркване и те са поделени между „да“, „не“ и „не знам“, но без да надделява „наказателно“ отношение към Гърция.

Въпреки че хората в по-голям дял намират, че гръцкото правителство е печелившо от сделката, то 43% смятат, че положението в Гърция в бъдеще ще се влошава, а 21 на сто - че ще се подобрява. Повече от две трети обаче признават, че не знаят. Прави впечатление, че хората с по-нисък образователен и материален статус са и по-големи песимисти за Гърция. Възможно е в случая да се намесва и често срещаният в такива ситуации инерционен скептицизъм (съчетан с недоверие към елитите) който закономерно се проявява най-болезнено при най-уязвимите.

Подобна логика проличава и при отношението към твърдението „Има опасност в България да има криза като в Гърция“. По-ниските социални слоеве отговарят с повече страх. Тук обаче съществена роля изиграват не толкова доходите и образованието, колкото партийната принадлежност. Привържениците на ГЕРБ в по-голямата си част очаквано отхвърлят опасността от подобна криза у нас.

Вероятно постигнатото облекчаване на ситуацията в Гърция е поуспокоило и страховете у нас. През август са на практика еднакви дяловете на положителни и отрица