В публикация за Faktor.bg г-н Христо Марков си позволява да цитира името ми със следните фрази: „Само пресният съдружник на Гочиту Гергов в панаира Спас Гърневски вдига куха пушилка, но като всичките му „акции“ и тази е димна завеса и популизъм. Останалото е мълчание“.

Г-н Марков,

Доколкото си спомням, когато през 2006г. се създаваше дружеството за публично частно партньорство между община Пловдив и начеващия олигарх Георги Гергов, само двама души под тепетата публично се противопоставихме на тази афера. Вие не бяхте втория.

Чудя се с днешните ви плагиатства от отдавна изречени през годините слова, дали се опитвате просто да надзърнете под прожекторите на иначе много важна за пловдивчани тема или имате задача да дискредитирате нейните носители. Съвсем разбираема е злобата, която питаете към мен през годините. Демонстрирали сте я в много ваши нечистоплътни публикации, касаещи скромното ми име. Ще ви припомня някои от вероятните причини за това „внимание“:

Бяхме заедно в Демократическата партия /ДП/, когато тя начело със Стефан Савов през 1994г. асистирана от хора като вас разцепихте СДС като напуснахте „синия съюз“ точно преди изборите. Мен ме изключихте от ДП, защото бях против това предателство и исках единството на СДС. На решителните кметски избори през 1995 г. в Пловдив отцепническата ви „дружина“ се яви в коалиция против СДС, обслужвайки по този начин „червените“ интереси, но бяхте разгромени. След мандата ми като кмет освен всичко друго, което съм направил, в съзнанието ми са останали и няколко скромни неща, които в политически план съм извършил:

- При встъпването ми в длъжност уволних светкавично над 300 чиновници от Общината „селектирани“ в комунистическите години като верни партийни кадри;

- За една нощ разписах всички заповеди за въвеждане в имотите им на десетки пловдивчани по закона за реституцията присъдени им от съда, но умишлено „блокирани“ от предходната уж демократична власт в градът ни в голямата част доминирана от сподвижниците на г-н Марков от ДП. „Наложи“ се дори руският консул да „освободи“ резиденцията си в центъра на Пловдив за да настаня обратно семейството изхвърлено в комунистическата вахканалия за 24 часа от дома си в покрайнините на града, при установяване на руското опекунство в Южна България.

- Предотвратих фалита на Общината, която беше с над 35% дефицит с кредити, голяма част, от които бяха дело на ваши съпартийци от ДП;

- Заедно с областният управител А. Андонов застанахме начело на януарските събития през 1997 г. в края на които осъществихме блокадата на Пловдив, а три дни по късно комунистите паднаха от власт.

- След мое предложение през януари 1997 г. прекръстихме площада пред Общината от „Ген. Гурко“ на „Стефан Стамболов“, като изградихме и негов паметник;

-  След победата организирахме осъществяването на крупни инфраструктурни проекти в Пловдив;

- По моя заповед демонтирахме всички партизански плочи от улиците на града;

- По мое предложение Общинският съвет взе решение за демонтажа на паметника „Альоша“, което продажни магистрати отмениха;

- Вдигнахме паметник на репресираните от комунистическия режим пред Общината на мястото на бившия паметник на „Комунарите“...

На предстоящата сесия на 2-ри август 2016 г. по мое предложение ще се обсъжда изграждането на паметна плоча-барелеф на истинския пловдивски дисидент Йордан Русков. Той е поетът написал през 1956 г. в подкрепа на унгарската революция стихотворението „Зов за свобода“. За този стих е осъден на седем години затвор, повечето от които излежава ефективно. Ето само този човек признавам за истински дисидент на Пловдив.

Кои сме ние двамата с вас г-н Марков? Аз съм обикновен човек. Нямам никакви политически заслуги преди 10-ти ноември. Когато дойде времето за политически промени каквото можах направих. Навярно е много скромно. Ако не ми бяха отнели втория кметски мандат, сигурно щях да направя много повече? Отнеха ми го, защото се противопоставих на опита за кражба на 200 дка. пловдивска земя от високопоставен държавник на синята партия. След дълги съдебни дела общината „приюти“ този ценен имот в активите си. Изключиха ме от СДС, защото бях против втория мандат на д-р Чомаков. В този мандат стана имено „кражбата на века“ в полза на Гергов, за който на сесията на 28-ми юли т.г. разпространих декларация отразена и във Faktor.bg. Вие прочетохте ли я? На предишната сесия бях избран не за „пресен съдружник“ на олигарха, както се опитвате да ме дискредитирате, а за представител на Общината в това смесено дружество, за да се опитам да върна част от заграбените от руския консул имоти.

Този процес стартира. Не знам дали ще го подкрепите - това не е като да следваш събитията. През януари 1997 г. не ви виждах на митингите на СДС, не ви видях и следващата година, когато устоявахме позицията „за НАТО“. Г-н Марков, бяхте депутат, „общественик“ - не си спомням какво точно сътворихте вие за Пловдив и „антикомунизма“ ви от онези позиции. Може би единствената ви рожба е предложението от преди известно време в подземието на Общината да се изгради „Музей на злото“, в който покой да намерят репресираните и преди 9-ти и след 9-ти септември. Съюза на репресираните в България категорично отказа възможността за подобна „коалиция“. Отказах ви и аз, защото мъжете от моя род са преследвани след 9-ти септември. За вашите не знам. Ако продължавате с опитите за спекулация с името ми, следващия път ще се видим в съда. Досега ви прощавах, защото все пак бяхте „син депутат“. За съжаление!

Спас Гърневски