Решението бе прието с гласовете на 96 народни представители, като 72 бяха "за", 17 гласуваха против и 7 се въздържаха.

Подкрепилите от ГЕРБ предложението за смяна на избирателната система бяха едва 67 народни представители. Останалите депутати на управляващите не бяха в пленарна зала. Лявата и дясната опозиция, които декларираха, че желаят възможността за преференции да остане, също като мнозинството отсъстваха от залата, за да обърнат този вот.

Преди две години, когато парламентът приемаше Изборния кодекс, депутатите утвърдиха пропорционалната избирателна система с преференциален елемент, което позволява на кандидат, получил 9% посочвания (преференции), автоматично да оглави листата. По този начин се дава право на гражданите да бъдат представлявани от партийните кандидати, които те предпочитат.

Сегашният Изборен кодекс предвижда на избори за парламент да се гласува с отделни за всяка партия бюлетини. Според приетите поправки бюлетината ще е интегрална. Този текст все още не е окончателно гласуван в пленарна зала. Засега НС прие само промяната на избирателната система и отпадането от нея мажоритарния елемент.

Гласуването се случи при пълно мълчание от страна на управляващите. Иначе дейната Искра Фидосова не поиска нито веднъж думата дори за лично обяснение, когато бе наречена страхлива от депутата от Синята коалиция Михаил Михайлов.

"Предлага се промяна на изборната система, без да се знае кой е инициаторът й", обясни пред колегите си Георги Божинов от БСП. 

"Това е голям завой и аз няма да го подкрепя", заяви той. Тъй като такова предложение в кодекса няма, а Мая Манолова е предложила съвсем различно нещо, комисията редактира нещо и то добива съвсем друг вариант. Някакъв колективен мозък решава да промени избирателната система", обясни Божинов.

Михаил Михайлов от Синята коалиция заяви, цитирайки екзистенциалиста Жан-Пол Сартр, че правото на избор е най-важното и затова Изборният кодекс е по-важен от Закона за бюджета. По думите му, който депутат подкрепи отмяната на преференцията, се страхува да бъде подреждан.

"Защо се прави всичко това? От какво ви е страх? От това, че ако Фидосова води листата в Монтата, ако има преференция, няма да я изберат ли?", попита още Михаил Михайлов.

Павел Шопов от "Атака" коментира, че това правило е неработещо, както се е видяло на евроизборите през 2007 г. и през 2009 г., и затова той призова да не се подкрепя преференцията.

Така при изборите за народни представители тя бе отменена, без да се чуят аргументите на ГЕРБ, които запазиха мълчание. Преференцията обаче остава при избора на евродепутати.

За да защити мълчаливите депутати от ГЕРБ, на амбразурата се възкачи независимият депутат от РЗС Емил Василев, който като колегата си Яне Янев от противник на властта се превърна в неин защитник. Обяснявайки, че "постоталитарните леви и десни партии" искат едно и също, Василев поразсъждава и на исторически теми.

"С мажоритарна система на власт в България преди 1944 година са идвали и доста авторитарни управници", заключи Василев.

Макар формално такова предложение за промяна в Изборния кодекс да нямаше, въпросът беше повдигнат преди около 10 дни. Председателят на правната комисия Искра Фидосова твърди, че дискусията започнала след изказване на изборния експерт Михаил Константинов, който наскоро беше назначен от правителството за шеф на "Информационно обслужване" АД, което традиционно брои резултатите от избори.

Той повдигнал въпроса, че ако преференцията е с висок праг - над 3-5%, няма смисъл и не сработва. Според действащия кодекс за парламентарни избори 9% от гласувалите за листата могат да я пренаредят, ако посочат един и същи предпочитан кандидат.

Фидосова заяви на предишни заседания, че е за връщане на интегрална бюлетина, след като за две години Централната избирателна комисия (ЦИК) не е успяла да измисли и поръча модулните кутии, които фабрично да пускат само една бюлетина. Пред Mediapool както шефката на ЦИК Красимира Медарова, така и говорителят на комисията Ралица Негенцова обясниха, че комисията не е водила подобни разговори с НС и не са декларириали, че не могат да се справят с въпросните модулни кутии, наричани от Фидосова умалително "тавички". 

За да има възможност за преференция, в бюлетината трябва да се изпишат и всички кандидати на партиите, което означава или бюлетина няколко метра, или книжка. Според аргументите на управляващите обаче има вероятност избирателите, които трябва да отбелязват партия и кандидат, да се объркат, това да доведе до много недействителни бюлетини и хаос при броенето в секционните избирателни комисии.

"ГЕРБ няма да поеме политическата отговорност за това", заяви Фидосова на едно от заседанията на комисията през изтеклата седмица.

На следващо заседание пък шефката на правната комисия пое политическа отговорност да затвърди този текст с поредица от решения в кодекса, но без да има необходимия кворум. Така едва 12 депутатите гласуваха затвърждаващите текстове за отпадането на преференцията. С отсъствието на 13 народни представители от общо 25 на практика заседанието на правната комисия бе нелегитимно поради липса на кворум.

Веднага след скандалното заседание Фидосова обяви пред журналисти, че макар и колегите й да не са в София, те са казали как ще гласуват предварително и са се подписали в присъствения лист на правната комисия. Парафирането означава присъствие, а присъствието - глас и впоследствие - хонорар. С признанието, че съществуват предварителни подписи, шефката на правната комисия призна, че нарушава правилника на парламента.