Бактерия от Германия спасява Мадарския конник от заличаване, защото гипс, използван за отливка на барелефа и надписите около него през 1905 година, ерозира и заличава световноизвестния символ на България. 

До края на април скелето около паметника ще бъде свалено, след като нов щам от Германия довърши почистването, сочи доклад от реставраторите до община Шумен, цитиран от "Монитор".

Заради операция по премахването на рекристализиралия гипс в структурата на паметника в момента Мадарският конник е почти закрит от скеле, но до края на април всички съоръжения около него ще бъдат премахнати и за първи път от близо 20 години туристите ще могат да го видят.

Според доклад на екип от учени под ръководството на проф. Валентин Тодоров, който е автор на технологията, прилагана за спасяване на конника, проблемът "гипс" съществува от 1905 година, когато във връзка с откриване на първата експозиция на Народния археологически музей е направена гипсова отливка на релефа и надписите. В резултат на това върху повърхността на скалата в продължение на близо век останало голямо количество гипс. През 1954 година имало едно почистване, но при ново механично отстраняване на гипсови налепи през 2006 учените събрали отново 3.5 килограма гипс. 

Заради сравнително добрата си разтворимост във вода при преноса на гипса от дъждовна и карстова вода той се отлага в порьозната структура на скалата и става една от главните причини за ерозията.

През 1997 година врагът CaSO42H2O, какъвто е химичния състав на минерала, е "идентифициран" и от НАТО. Северноатлантическият пакт спонсорира проект между България и Холандия, който установява присъствие на "врага" в скалата на ниво 3 процента. Шест години по-късно международна кръгла маса стига до извода, че врагът трябва да бъде унищожен, като е даден приоритет на микробиологията пред химията.

Така се стига до иновативния метод на микробиологична трансформация на гипса ­ унищожаване на минерала с помощта на бактерии, намаляващи сулфата. Между август и ноември 2014 година са взети проби и на експериментален участък, който не засяга линии и форми от релефа, нито пък букви от надписите, е извършено третиране на скалата. По данните на доклад до Община Шумен, подписан от проф. Валентин Тодоров, доц. Красимира Франгова ­ преподавател по реставрация в датската Кралска академия по изкуствата и магистър реставратора Владимир Цветков около 60% от цялото количество гипс са трансформирани и обезвредени.

Работата по Мадарския конник трябвало да приключи още в края на миналата година и скелето да се махне, ако не се случил "саботаж" от страна на бактериите, участващи в операцията. 

В писмо до Община Шумен известният микробиолог от Техническия университет в Мюнхен д-р Томас Уоршайд, който от години е ангажиран с конника, съобщил, че въпреки всички усилия и намесата на най-известния микробиолог в Германия д-р Херберт Ципьонка щамът, който трябвало да бъде използван в Мадара, "не показал жизнеспособност". 

Екипът щял да продължи работа си през пролетта с нов щам от Германия. Според различните тълкувания бактериите или са умрели, или не са се събудили.