„Да протестираш „по условие” е критическо действие, насочено „срещу”, затова мисля, че пак „по условие” има нещо нелепо в подкрепящите протести, в гневното скандиране „за”. И тази „рамкова” нелепост лесно води до конкретни нелепости, една от които усетих на собствения си гръб. На протеста в подкрепа на кабинета „Орешарски” вчера ми искали оставката като председател на СЕМ, защото ме били виждали на протестите „срещу”. Наложи се да опровергая това твърдение, просто защото не е вярно – няма как да бъда видян някъде, където никога не съм бил. Въпреки че там имам много приятели, неведнъж публично заявих, че не участвам в протести, защото не е добър тон през деня да си в институционална роля, която при това изисква политическа безпристрастност, а вечер да търсиш гражданска легитимност на улицата. Набавял съм си я през годините във форми, свързани с професионалните ми занимания. Но дотук с персоналните обяснения”, философски обясни дертовете си експертът.
Той обаче гледал на протестите като на единствен шанс обществото да бъде реформирано в дълбочина, независимо дали сме зимата на 1997-ма, зимата на 2013-та или по-късно, посочва шефът на СЕМ.
Коментари (0)