интервю на Даря Попова-Витцел, Дойче веле

- ДВ: Г-н Хайн, България е малка страна с големи проблеми. Ширещата се корупция и състоянието на съдебната система са само два примера. И сега тази страна поема председателството на ЕС. Каква е Вашата прогноза? Ще се справи ли България?

- Михаел Хайн: На първо място искам да уточня, че европредседателството е свързано преди всичко с координационни задачи и задължения. Наред с това България ще трябва да играе и посредническа роля, особено в случаите, когато ще трябва да се търси консенсус по определени въпроси. Но само по себе си европредседателството не предвижда лидерска роля в истинския смисъл на думата. Затова и не смятам, че проблемите на България ще повлияят по някакъв негативен начин на нейното европредседателство.

Освен това по време на председателството традиционно се наблюдава следната тенденция: сериозните вътрешнополитически проблеми обикновено отстъпват на заден план, тъй като - и това важи с особена сила за България - никой от основните политически актьори няма интерес от влошаване на имиджа на страната.

- ДВ: Казвате, че вътрешнополитическите проблеми ще отстъпят на заден план. Какво имате предвид - че изведнъж вече няма да ги има или че ще бъдат заметени под килима, за да няма спънки по време на европредседателството?

- Хайн: Не, не става дума точно за замитане под килима. Имам предвид, че няма да се стига до конфликти, които биха могли да съборят правителството например. По време на европредседателството с голяма вероятност няма да видим Борисов да подава оставка и да предизвиква предсрочни избори, както се случи преди около година. Ход, който според мен беше напълно ненужен.

След края на европредседателството обаче може и да се стигне до резки движения. Управляващата коалиция между ГЕРБ и дяснорадикалните „Обединени патриоти“ не е особено стабилна, има редица тлеещи конфликти, които биха могли да пламнат през втората половина на 2018 година.

- ДВ: Прогнозата Ви е значи за шест месеца стабилност по време на европредседателството, така ли?

- Хайн: Да, още повече, че едни нови избори определено не са в интерес на „Обединените патриоти“, тъй като част от избирателите им още не са им простили участието в това правителство, което официално е с ясна проевропейска ориентация. Освен това не ми се вярва, че лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов, който заема поста министър на отбраната, би се лишил от възможността да председателства Съвета на европейските министри на отбраната.

- ДВ: Апропо, как виждате г-н Каракачанов на европейската сцена?

Хайн: България не е единствената страна в ЕС, където дяснорадикални или поне дяснопопулистки партии участват в управлението. Така че, отделните Съвети на министрите имат опит в това отношение. А и както казах вече, европредседателството е свързано най-вече с координационни задължения, които изключват възможността за открито „проповядване“ на радикални позиции.

Българският случай е прецедент - за първи път европредседателството поема страна, която е под наблюдението на ЕС. И въпреки това София има шанс за успех. Така звучи в резюме оценката на германската политоложка Й. Даймел. (08.12.2017)

- ДВ: И въпреки това тези шест месеца, в които България ще държи европредседателството, са време на важни решения: продължават преговорите за Брекзита, предстоят преговори за новата бюджетна рамка на ЕС, бежанската криза доведе до разлом между старите и новите страни-членки, а в същото време приоритет на българското европредседателство е въпросът за евроинтеграцията на Западните Балкани.Как виждатеролята на България в контекста на всичко това? Ще успее ли София да даде важни импулси?

- Хайн: Българското правителство, най-вече в лицето на големия коалиционен партньор ГЕРБ, иска да даде такива импулси, иска да направи България видима на европейската сцена. Но не е длъжно да го прави. Има редица примери за европредседателства, в рамките на които не се случваше нищо съществено.

А що се отнася до един от основните приоритети на българското председателство - евроинтеграцията на Западните Балкани, в това отношение българското правителство се намира в една наистина парадоксална ситуация. От една страна виждаме сериозно сближаване между България и Македония, виждаме официалната позиция на София, която се застъпва за присъединяването на Македония към ЕС, а в същото време в българското правителство има коалиционни партньори, които оспорват наличието на македонска нация. Въпреки това обаче смятам, че България ще се справи с предстоящите задачи.

- ДВ: Един последен въпрос, г-н Хайн: как, според Вас, ще се отразят шестте месеца европредседателство върху имиджа на България?

- Хайн: Вижте, само по себе си европредседателството е преди всичко един вътрешно-институционален инструмент, който представлява интерес единствено за политическия елит в Европа. Много от обикновените европейци дори не знаят, че има такова нещо като европредседателство, камо ли пък какви са задачите и задълженията, свързани с тази функция. Другояче стоят нещата на политическо равнище - там България определено би могла да натрупа точки, ако първото ѝ европредседателство протече гладко.