Бившият министър-председател Пламен Орешарски се кандидатира за президент на изборите на 6-и ноември. Днес той си е подал документите за регистрация в Централната избирателна комисия. Бившият финансов министър на тройната коалиция е издигнат от инициативен комитет, а кандидат за вицепрезидент ще е Данаил Папазов, който беше министър на транспорта в правителството на Орешарски. 

ЦИК ще се произнесе за регистрацията на кандидат-президентската двойка в близките дни, след като бъдат прегледани внесените от инициативния комитет документи. Орешарски беше министър-председател в правителството на БСП и ДПС от 29 май 2013 г. до 6 август 2014 г. Той пое властта след предсрочното оттегляне на Бойко Борисов при първия му управленски мандат. Управлението на Орешарски бе съпроводено с най-дългите обществени протести в България, които продължиха повече от година. Той бе финансов министър по време на тройната коалиция, когато се организираха най-дългите стачки на учители. Тогава стана известен с репликата си към образователния министър Даниел Вълчев "да разваляме седянката" по време на среща с представители на учителския синдикат.

Телефоните на Орешарски и на Данаил Папазов не отговаряха. Бившият премиер предпочете да обясни кандидатурата си чрез Фейсбук. Ето какво написа Орешарски по повод новината:

"Тази седмица приех аргументите на мои поддръжници да се кандидатирам за Президент на предстоящите избори. Целият ми професионален път досега бе насочен към постигане на просперитет на моята страна. От началото на 90-те години имах честта и отговорността да работя на практически всички етажи на изпълнителната власт. Винаги като експерт и по покана на някоя от политическите ни централи. Благодарен съм им за предоставените възможности при съответните ограничения от програмно-идеологически характер. Гордея се с приноси и постижения, които и днес се сочат за предимства на страната ни – нисък правителствен дълг, стабилна монетарна и финансова среда, ефективна и рационална данъчна система, финансово дисциплиниран публичен сектор. 

Винаги съм гледал на Президентската институция с огромен респект, въпреки силно ограничените й правомощия. Това е институцията, която е особено важна в следващите години поради поредицата вътрешни и външни предизвикателства, застрашаващи самите устои на държавността.
Българският Президент няма лостовете на изпълнителната власт и това формално може да оправдае всяко негово бездействие. Той обаче има други, не по-малко важни лостове – да задава тона на политическите дебати, да дефинира националните цели и политики, особено в по-дългосрочен хоризонт, да бъде коректив на прибързани и необмислени докрай решения. И най-важното, да търси това, което ни обединява като общество, а не това, което ни разделя.
Последните аргументи надделяха в решението ми да приема да бъда издигнат като независим кандидат за Президент. Искам да благодаря на един от успешните ми министри Данаил Папазов за това, че прие участието в предстоящата предизборна борба в качеството на кандидат вицепрезидент и на всички мои симпатизанти за безрезервната подкрепа.