Преди 132 години на днешния ден екзарх Йосиф I е приет от султан Абдул Хамид II. След дипломатически скандал и под натиска на българските правителства в София и Пловдив, Високата порта е принудена да възстановени официално правата на Българската екзархия в Османската империя.
Провъзгласеният на 24 април 1877 г. млад Ловчански митрополит Йосиф за български екзарх определя своята мисия като дълг да обедини цялото българско население. Идеалът му да бъде духовен стълб на българщината се реализира в значителни мащаби. Заставайки начело на българската църква, като духовен водач на своя народ, той става посредник между държавната власт и християнското население в рамките на политическите и националните съперничества в многонационалната империя.
37-годишният екзарх тогава е бил призван в условията на действащия Берлински договор да бъде повече дипломат и политик, отколкото православен архиерей. Неуморно се бори да поддържа българския дух на политически разпокъсания екзархийски диоцез, да брани църковно-националните интереси и права на българите от Македония, Беломорска и Одринска Тракия, останали под чужда власт.
Негови са заслугите за откриването на Българска духовна семинария в Цариград, изграждането на църкви, обучението на свещеници, откриването на училища, набавянето на учебни пособия, учители, изпращането на даровити младежи на учение в чужбина.
Още от България
Италиански институт: Цар Самуил се завърна - историческо събитие с политически последици за Балканите
"Немалко трудно пренебрегват факта, че пристигането на останките и пищната церемония, която го съпътства, съвпадат на практика с началото на предизборната кампания за президентските избори", пише коментаторът
Нова платформа осветява България - от изборите до парите зад политиката
„Обичам данните“, казва създателят на тази наистина впечатляваща платформа – Атанас Стоянов, суперпрограмист, който от години живее във Флорида, САЩ, но все по-често се връща в родината и май ще си остане тук.
Министерството на финансите : ГЕРБ разпространява неверни твърдения и внушения
"Сметната палата е независим орган и като такъв работата ѝ не подлежи на вмешателство. Твърдения за „устни указания“ от страна на МФ също противоречат на всякакви законоустановени практики", твърдят от там