Полк. о.р. Владимир Миленски*

С очевидно недостигащите ни пари за отбрана, допълнително „изливани в пясъка“ от неефективната уредба на отбранителното ведомство и явно некомпетентното (не бих си позволил да го считам за умишлено вредящо) политическо и административно управление в отбраната, способностите на Българската армия вървят към все по-дълбок дефицит.
В медийната суматоха около президентската и правителствена сервилност пред Русия на 3 март аферата „Гинка“ някак си мина на заден план, но „шило в торба не стои“ – една друга, значително по-тежка афера се опитва да изплува на повърхността на размътения роден политически водоем: този път от военното ни ведомство, което е решило да направи всичко по силите си, за да отдалечи колкото може повече времето, в което българските военновъздушни сили ще имат съвременен и съвместим с нашите съюзници боен самолет.
Съгласно така наречения „План 2%“, държавата ни се опитва с огромни усилия да задели малко повече пари за отбрана, така че те да достигнат поне 2% от брутния ни вътрешен продукт – цел, официално съгласувана със съюзниците ни в НАТО и от българското правителство, и от българския президент. Това усилие коства много на всеки българин и всеки българин очаква за тези, макар и недостигащи за голям скок в модернизацията пари, да получи истинска и максимално надеждна защита и гарантирана национална сигурност. Министерството на отбраната обаче, е решило, вместо това, да направи поредното 

самоосакатяване на Българската армия

 като държи старите, скъпи за поддръжка и несъвместими със съюзниците ни самолети. На всичкото отгоре го комбинира и с щедър паричен подарък към Русия – държавата, която сама определи нас и съюзниците ни от НАТО за своя главна заплаха, срещу която естествено насочва целия си военен потенциал, и дори го заявява открито в последната си военна доктрина и стратегия за национална сигурност.
Тази оценка на Русия очевидно не прави особено впечатление нито на президента, нито на правителството, още по-малко на министъра на отбраната и неговите политически и военни съветници, защото те очевидно са планирали да ремонтират остарелите – и физически и морално – самолети в Русия. А сега вече са се заели да измислят как да го направят колкото може по-скъпо, колкото може по-бавно, да донесе само нищожни подобрения в бойните способности на българската военна авиация, а и разбира се, колкото може по-добре да бъде разхвърляна отговорността, за да бъде 

безнаказана

 Защото няма как такова действие да предизвика радост у никой разумно мислещ българин.
В стила на премиера трябва да подчертая, че както в Черно море се убеждаваме, че не остана място за неговите „лодки и платноходки“, така и бойните самолети на българските военновъздушни сили не са „детски хвърчила или въздушни таксита“.
Решенията тук се отнасят не просто до НЯКАКВИ самолети, а касаят бойна платформа, ОСНОВЕН БОЕН САМОЛЕТ, който е едно от най-страшните оръжия на армията ни, без който тя ще продължи да куца на един крак, въпреки усилията „да лови с трици маймуни“ и въпреки отривистите рапорти за готовността ѝ да „изпълни конституционните си задължения“.
Ето защо питам и настоявам за незабавен отговор на следните три въпроса:
1. Какви пари, кога и при какви условия министър Каракачанов планира да плати на Русия за ремонт на бойните ни самолети?
2. В какво ще се състои този ремонт, кога ще бъде извършен и какви ще бъдат съществените подобрения на бойните способности на българските военновъздушни сили от това действие?
3. Вярно ли е, че за времето до края на мандата на това правителство министърът е планирал да плати на Русия извънредна поръчка за ремонт на МиГ-29 и Су-25 в размер на 437 642 560 български лева
и как в тези пари се вписват определените за нов боен самолет през 2018 г., 226 000 000 лв.?
Допълнително бих бил благодарен, ако ми бъде разяснено как тези действия на министерството се съгласуват с политиката на санкции срещу руски компании, имащи значителен принос в агресията срещу Украйна и заграбването на Крим?
Ако наистина министерството на отбраната крои такива планове за всеки е ясно, че скоро българските военновъздушни сили няма да видят нито нов боен самолет, нито дори някой съвременен от „втора ръка“. Да не говорим за модернизацията на радарите, която вече чука на вратата.
Във всеки случай, да ремонтираш най-важните си оръжия при този, който те счита за свой враг, и да му плащаш за това скъпо и прескъпо с оскъдните си средства няма да бъде обикновена глупост, нито просто „ловене на риба в мътна вода“.
Това ще бъде двойно предателство, което нацията няма да прости.

*Полк. о.р. Владимир Миленски е  специалист по отбранителна политика, национална сигурност и демократични отбранителни институции. В периода (2005-2008) работи в Постоянното представителство на България в ЕС, като национален представител в Политико-военната работна група на Съвета на ЕС.