Списанието заимства израза от коментара на британския посланик в София Джонатан Алън за напредъка на двете балкански страни. 

Когато България и Румъния станаха членове на ЕС през 2007 г., Европейската комисия наложи едно безпрецедентно условие, обичайно запазено за страни нечленки на ЕС, желаещи да се присъединят: временен мониторинг на реформите в двете балкански страни, за които мнозина смятаха, че не са готови да влязат в блока. 

Седем години по-късно, механизмът за сътрудничество и проверка продължава да действа, а ЕК не показва признаци, че скоро ще го прекрати, пише списанието. 

В поредния си доклад в рамките на механизма, представен в сряда, Брюксел продължи да мъмри България и Румъния за слабости в областта на законодателството, съдебната реформа и борбата срещу корупцията. 

Но двата доклада разказват две различни истории за напредъка, постигнат в тези области. 

В България "общият напредък все още не е достатъчен и е крехък". Румъния, от друга страна, е предприела "някои значителни мерки ...(показващи) реален ангажимент за реформи", отбелязва "Икономист". 

В доклада, който британският посланик в България Джонатан Алън нарече в Туитър "депресиращо четиво", Комисията възприе видимо по-рязък тон към България,

пише "Икономист". България не успя да реформира тромавата и неефективна правосъдна система и да се бори едновременно с корупцията и организираната престъпност, но по-обезпокоителното според Комисията е, че трите различни правителства, които се смениха откакто е бил публикуван предишният доклад през 2012 г., не можаха да изградят съгласие за това как да продължат реформите, посочва списанието. 

В статията се цитират някои критични заключения в доклада относно реформите в правосъдната система и се отбелязва, че Комисията споменава някои скромни подобрения при определянето на висшите магистрати и преразпределянето на натовареността. 

Но както посланик Алън резюмира доклада в "Туитър", това са "няколко малки стъпки напред (и) някои големи стъпки назад", отбелязва "Икономист". 

Румъния, от друга страна, е извършила "необходимите и дългоочаквани законодателни промени", и също така е подобрила сътрудничеството между съдебните институции и министерството на правосъдието, според доклада на ЕК. 

Списанието цитира говорителя на ЕК Марк Грей, според когото все още остават безпокойства за независимостта на правосъдието, а редица примери илюстрират нерешителността за приемане на мерки в областта на прозрачността и борбата срещу корупцията. 

В доклада си от 2012 г. Комисията беше по-снизходителна към България, като ѝ даде 18 месеца до следващия доклад, а Румъния беше оценена още веднъж в периода между двата доклада, отбелязва "Икономист". 

Сега нещата изглежда са се обърнали, добавя списанието в заключение, като цитира Тихомир Безлов, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията в София: В сравнение с Румъния, България беше по-напред и се смяташе, че това ще е последният доклад. 

Сега с този доклад, най-критичния от седем години, сме се върнали там, откъдето започнахме. 

Еврокомисията в своя доклад отбелязва, че независимостта в съдебната система в България продължава да е проблем, коментира и в. "Уолстрийт джърнъл". 

Българското правителство понастоящем работи върху нов Наказателен кодекс. Това предизвиква опасения, че

целта на властите е ограничаване свободата на словото и демократичните принципи. 

"България в момента се нуждае от съживяване на силите в полза на реформите и осигуряване на лидерство. Основни принципи като правото на закона и независимостта на правораздаването трябва да бъдат ядрото на една дългосрочна стратегия", се казва още в доклада. 

Въпреки че в разстояние само на една година в България се изредиха три правителства, настоящите управляващи засега още не отговарят на очакванията на хората за увеличаване на гражданските права, като престъпниците остават ненаказани", пише в доклада. 

"В много малко случаи делата за корупция или срещу представители на организираната престъпност достигат до съдебно решение", се отбелязва в доклада на Еврокомисията, цитиран от "Уолстрийт джърнъл". 

Европейската комисия отчита в доклада си за България по механизма за сътрудничество и проверка малък напредък от 2012 г., пише и "Юръпиън войс". Излизащият в Брюксел англоезичен ежедневник обобщава, че ЕК е отбелязала няколко стъпки напред от предишния си доклад, датиращ от средата на 2012 г., но е определила напредъка като недостатъчен и крехък. 

EK даде ясно да се разбере, че нито България, нито Румъния не е успяла да успокои безпокойствата ѝ за корупцията, ефективността на полицията и независимостта на съдебната система, отбелязва "Юръпиън войс". 

Тя освен това намекна, че е разтревожена от политизирането на държавните структури, като според нея нито в България, нито в Румъния назначенията там не се правят прозрачно и на база професионализъм и заслуги. 

Малко вероятно е докладите да се окажат в подкрепа на твърденията на двете страни, че Европейската комисия трябва да преразгледа и евентуално да премахне механизма за контрол и проверка, въведен с цел гарантиране, че процесът на реформи, подет от тях преди присъединяването им към ЕС през 2007 г., ще продължи, коментира "Юръпиън войс". 

Говорител на ЕК съобщи, че решението по въпроса ще бъде оставено на следващия състав на Комисията, който е предвидено да встъпи в длъжност през ноември. 

Вестникът също така отбелязва, че пропуските в реформите са допринесли за отказа на други страни членки на ЕС да дадат зелена светлина за присъединяването на България и Румъния към Шенгенското споразумение за свободно движение.