.Съдебната реформа е абсолютно безалтернативна. Това, което сега се счита за противопоставяне, е последният напън на хората, които не виждат своя интерес в промяна на статуквото, да обединят позиции и да договорят специално третиране или ограничаване на щетите. Но съдебната реформа ще се случи, защото тя е майката на всички реформи и от нея зависи ефективността, разходите и ползите - т.е. за какъв срок ще изстрадаме и преминем през реформите. Това заявява в интервю пред Радио България анализаторът Илиян Василев, попаднал единствен от България в черния списък на Русия.

Според Василев България не се е развивала лошо през последните 25 години. БВП се е увеличил в пъти, но като че ли от това развитие ние не раждаме забележим ръст в благосъстояние.

Еврофондовете са само едно малко средство, защото ако погледнете сумите, които постъпват по тях, те са в рамките на 6-7 процента от БВП. Но особено, когато влизат в инфраструктура, ни помагат да оздравим инвестиционния климат и средата в България, защото са наблюдавани от Европа, казва Василев.

Когато ние си задаваме въпроса защо сме все още толкова бедни, то не е защото, производителността на труда е по-малка, но в по-ниската производителност на труда, големият проблем и разлика е именно в т.нар. „транзакшън кост“ ( англ. transaction cost) или разходите, които поради неефективност, корупция, понасяме и накрая една малка част от обществото се обогатява. И благосъстоянието не е споделено, казва бившият ни посланик в Москва. Той коментира и темата за избор на нов управител на БНБ и влизането ни в еврозоната.

ЕС и еврозоната след гръцката криза няма да са същите. Вече не е проблем дали някой ще ни приеме, или няма да ни приеме. Въпросът е, че няма смисъл да влизаме в еврозона, която няма ясна перспектива и ясна реинтеграция или консолидация, въз основа на действително много по-строги рамки и правила.

България няма за какво да бърза да влиза в зона, която се раздира от различни скорости, в която има специални привилегии спрямо, примерно, Гърция. За нея, в сегашните проекти, които се предлагат, няма никакво решение: дългът й през следващите години ще нарасне; икономиката й ще се раздира от различни проблеми, но Гърция не е единствената. Има много по-големи държави.

Разговорът е много по-същностен от това, дали ние да участваме в еврозоната на принципа на Олимпийските игри. Ние трябва да си зададем екзистенциалните въпроси: Ако влизаме в еврозоната - защо го правим? Какви са рисковете и ползите? И какви други икономически политики трябва да провеждаме, за да си облекчим състоянието. Еврозоната не е самоцел, а средство.

Но голямата цел на нашето развитие е да станем по-богати, по-силни икономически и да решим националните си проблеми – демографски, социални и др., които много добре знаем, допълва още анализаторът.