Преди да се разгледат вариантите за развитие на ЕС е важно да се анализират причините за сегашната криза. Защото потенциално най-добрият вариант - федерализацията е безсмислен, ако отделните страни не спазват правилата. Ако Брюксел нe оптимизира дейността си и няма оптимално разпределение между Центъра и регионите. Но Юнкер е прав, че всички правителства се измиват ръцете с ЕК т.н. EU bashing.  Това посочва в свой коментар анализаторът и бивш посланик на България в Москва Илиян Василев. 

Той изтъква, че ЕК не решила кризата с емигрантите, а истината е че отделните национални правителства сринаха общите договорености - и Меркел и Орбан са "юнаците".

Позицията на Унгария и Полша - която частично рефлектира и недоразумението в сегашното правителство, което като министър отговаря по темата, че сме против Европа на различни скорости, е слаба и обречена.

Европа е "на различни" скорости от доста време

Включително и от времето, в което Орбан каза, че не иска да изпълнява общите решения. Той се отдели в собствена скорост. Гърция също се отдели в собствена скорост.

При това положение плачът, че сме били периферия, което е самослучващо се предсказания, няма да впечатли никого.

Изложените от Юнкер варианти, не са логически обосновани и не отразяват истинския избор, защото примерно първият вариант - условно "повече от същото" - не е вариант. Там в края на улицата има катастрофа.

Вариантът "коалиция по интереси" също, защото възможна коалиция на интереси между южните страни и тези с големия дълг няма да произведе обединение между тях. Без Германия те са нищо.

Така, че имаме нужда от вътрешен дебат и от солидна позиция. Не можем да бъдем с Орбан - той е най-лошото съчетание на популист с националист.

Хората, които критикуват Иван Костов за предложението му за излизането от валутния борд, само частично разбират мотивите му. Дори Муравей Радев не е напълно в час.

Костов призовава за дебат - защото вариантът с влизането в Еврозоната е запуснат от нашия елит и реално

"висим" в небитието

Валутният борд винаги е бил "временна" мярка. Но ако тази временна мярка няма край то тогава е проблем, не на последно място защото централната ни банка престана да прави монетарна политика. Това не е непременен минус, защото при това доверие в ЦБ и този списък от последни "заслуги", мисълта да връчиш на тази банка още един "нож", не е много успокоителна.

Това, което е силното в идеята на Костов е хипотезата, при която еврозоната не може да издържи на трусовете и еврото се разпадне.

Играта с валутата е опасна за България при тези пленени институции и равнища на гранд корупция. Каквото и да стане с еврото - докато Германия го гарантира, дори и срив в еврозоната, не трябва да ни плаши. Проблемът е разбира се в липсата на достатъчно ефективна кредитна политика, липсата на реална конкуренция между банките, поради осигурената им спасителен пояс, високите лихви и високата цена на кредита за фирми и граждани и  политиката на българските банки, които са тотално откъснати в свой самодостатъчен свят на печалби за сметка на клиентите си. Пълни са с пари, а условията за кредити и лихвите са на стратосферни равнища, въпреки излишъка от пари, който ще става все по-голям.

За това излизането от Борда не е тема за сутрешно кафе, а вариант който трябва да се проработи до детайли и да се оцени от всички страни.

За да бъдем готови, казва още в анализа си Василев.