Изказването на руският външен министър Сергей Лавров и последвалите обяснения на руския втори по ранг дипломат у  нас при срещата му в българското външно министерство, че "Лавров не е имал предвид участие на Bg официални лица в разговори, свързани с подялба на MK" е меко казано несъстоятелна теза. Това коментира в блога си експертът Илиян Василев, посланик на България в Русия (2000-2006 г.).

Ето какво написа той по този повод:

Приемам, че в подобни казуси българската страна няма нужда от излишно нагнетяване на напрежението, но .... има правила и те задължително трябва да се спазват.

Изказването на министър Лавров, в което той визира именно България, а не отделно неофициално лице, не е изказване на редови депутат от Госдумата /примерно Жириновски/, представител на руската православна църква или НПО /примерно Дугин/, а на министър на външните работи - т.е. на първото лице на руската дипломация. Министър Лавров по дефиниция и още повече от трибуната на Държавната дума не се изказва по повод на събития или твърдения от неформален характер. Той визира официална България, поради което тезата на руския дипломат е несъстоятелна като минимум.

Най-малкото, защото никога и никъде не е имало изказване на българско официално лице в подкрепа на тезата, която Лавров разви. Идеята, че руският министър е избрал да коментира частни изказвания е преднамерена манипулация, защото правило в дипломацията е, че официални лица коментират официални политики. За другото се правят задължителни уточнения.

Тъй като бившият министър Вигенин си позволи да отправи критики към министър Митов нека поясня - българският външен министър - при това всеки, не само конкретно заемащия сега пост - има не само правото, но и задължението да реагира. Снишаването в този случай е недопустимо, дори забранено. Отсъствието на реакция, вън от съмнение, ще се изтълкува като мълчаливо съгласие с непредвидими негативни последствия за страната - т.е. ще се възприеме, че позицията на Димитров е позиция на страната. Лавров вдигна летвата, и този въпрос не в двустранното поле, а българската реакция се следи от нашите съседи, в Европа и от съюзниците. .

В този смисъл казаното от руския дипломат в София - не може и не трябва да удовлетворява българската страна. Уточнението, направено от руския дипломат, трябва да дойде от самия Лавров, който е първоизточника. Именно за това трябва да се настоява. Може да бъде направено и в телефонен разговор или по друг начин, но трябва да се направи.

Иначе излиза, че на високо равнище си правим провокации, а ги опровергаваме на чиновническо.