Според проучване на обществено-политическите нагласи проведено от Института за модерна политика (ИМП) през февруари,ако изборите за Европейски парламент бяха днес, то избирателите биха гласували предимно за БСП - 18.8%. Следват ГЕРБ с 18 на сто, България без цензура-ВМРО-ЗНС – 8.0%, ДПС – 4.3%, АБВ – 3.9%, Реформаторски блок – 3.6%, Атака – 3.0%, НФСБ – 1.2 на сто.

 Делът на респондентите, които дават своята подкрепа за левицата, е с преднина от между 0.5 до 1 на сто от ноември миналата година, спрямо избирателите, подкрепящи ГЕРБ. По тази причина от ИМП констатират, че на този етап се наблюдава по-скоро "позиционна война", отколкото отчетлива тенденция на спад или растеж в подкрепата за БСП и ГЕРБ.

В съчетание с немалкия дял на респондентите, които са решили да гласуват в предстоящите евроизбори, но все още не са определили еднозначно коя партия или коалиция ще подкрепят – 11,5%, изравнените позиции, от които навлизат в предизборния период двете най-големи партии предопределя изключително оспорвана предизборна кампания. Това значително повишава значението на фактори като предизборните стратегии и качеството на кандидатурите, подчертават от института.

От останалите политически сили отчетлива тенденция на растеж вече в няколко поредни проучвания се регистрира за политическия съюз България без цензура-ВМРО-ЗНС. Делът на анкетираните, заявяващи подкрепа за тази политическа конфигурация възлиза на 8% (за сравнение - по данни на ИМП, тя е била на нива 5.6% през януари 2014-а и 5% през декември миналата година). Към момента данните отреждат на този нов политически съюз не само статута на най-голяма извънпарламентарна сила, но и на трета политическа сила след БСП и ГЕРБ.

Растеж през февруари регистрират още две политически сили - АБВ с 3.9% (за сравнение: 1% по данни на ИМП от януари) и "Атака" – 3.0% (за сравнение: 1.6% преди два месеца).

Прави впечатление, че подкрепата за АБВ нараства отчетливо от 1% според данните от проучването за януари, на 3.9% според данните от настоящото изследване. На този етап тази подкрепа не ерозира видимо електоралния потенциал на БСП. Хипотезата е, че формацията засега успява да привлече вниманието на центристки и леви избиратели, които по правило не гласуват за БСП, както и на недоволни от взаимодействието на БСП с ДПС в текущото управление.

Спад в електоралната подкрепа регистрира Реформаторският блок. Делът от респондентите, които биха гласували за тази коалиция, ако европейските избори се провеждаха към момента на проучването, възлиза на 3.6% (за сравнение: от януари 4.5%). Хипотезата е, че претърпените разцепления, липсата на ясна политическа физиономия и на убедителни инициативи разколебават електоралната подкрепа за реформаторите.

За ДПС на евровота биха гласували 4.3% от гласоподавателите, което е в диапазона на традиционното електорално влияние на партията. Трябва да се има предвид обаче доказаният потенциал за предизборна мобилизация на ДПС, който би могъл да увеличи електоралната им подкрепа в реална изборна ситуация, посочват от ИМП.

Делът на гражданите, които категорично заявяват, че няма да отидат до урните, към момента е 25.7%.

От ИМП отбелязват, че ако регистрираните в последните няколко проучвания тенденции се запазят до изборния ден, бихме могли да очакваме представителство в Европейския парламент да получат между 3 и 5 формации.

Близо три четвърти е делът на респондентите, които подкрепят идеята едновременно с евроизбори да се проведе и референдум за избирателната система. 24 на сто не подкрепят тази идея. 58.2% от анкетираните са „за” въвеждането на задължително гласуване, а 35.1 на сто се обявяват „против”.