В следващото Народно събрание могат да влязат 7 или 8 партии или коалиции. За ГЕРБ биха гласували 35%, а за БСП лява България 21,2%. Това показват резултатите от проучване на Института за модерна политика (ИМП). 

Още в края на юли се открои сериозна дистанция между двете големи политически сили ГЕРБ и БСП, която първоначално бе приета с изненада и известно недоверие от медии и публика, но само 2-3 седмици след това всички останали социолози потвърдиха тази тенденция, казват от Института.

След известно снижаване през август, днес, може би в резултат на изтичането на гласове от електората на БСП лява България към АБВ, ББЦ и патриотичните формации, разликата между тях се запазва над 10 процента, допълват от Института. Преизчислено в дялове от гласуващите, ако изборите се провеждаха към момента на настоящето проучване, за ГЕРБ биха гласували 35%, а за БСП лява България 21,2%.

Тук вероятно влияние ще оказват два противоположни "ефекта": 

Конформисткият ефект (при който група избиратели без ясни предпочитания се "прилепват" към силния в последния момент) и Ефектът на оттеглящите се конформисти (част от хората, заявили твърда или условна подкрепа за ГЕРБ (по изключение и за други сили, са направили това от конформизъм, по инерция, по принцип, неискрено, защото е достатъчно престижно и безопасно да се подкрепя ГЕРБ, за да му се махне анкетьорът от главата и т.н.).

Тези хора нямат дълбоки политически привързаности и убеждения, те дори не са решили да гласуват, не се интересуват от избори и от политика, и най-вероятно няма да отидат до избирателната секция, освен ако други, конюнктурни и също така конформистки мотиви не ги накарат да се задвижат. Имайки предвид тези фактори, можем да предположим, че изказваната днес подкрепа за ГЕРБ е възможно в изборния ден да се получи подкрепа от около 36-39%.

ДПС получава подкрепата на 12,7 % от заявилите, че ще гласуват. Тази партия традиционно показва на избори много по-висок резултат, отколкото дават изследванията. Това се дължи на влиянието й сред ромското малцинство (което остава на места частично непроницаемо за социологически сондажи), както и на влиянието на електората й в чужбина (главно Турция), който не се изследва в проучванията.

Очевидно е, че в тези избори имаме изключително силно представяне и конкуренция между средноголемите партии и коалиции (ББЦ, Реформаторският блок, АБВ, "Атака", Патриотичният фронт) в зоната около и малко над 4-процентната бариера. Ако заявените към 22-27 септември намерения на гласоподавателите се запазят, в следващото Народно събрание биха намерели място 7 или 8 партии и коалиции.

Освен безспорните ГЕРБ, БСП и ДПС, ако съществуващите тенденции се запазят до 5 октомври, най-вероятно това ще бъдат още "България без цензура", Реформаторският блок, АБВ, Патриотичния фронт и "Атака". Напълно е възможно 1 или 2 от тези формации в крайна сметка да не успеят да мобилизират напълно за гласуване деклариращите такава готовност към момента на проучването, в резултат на което да останат под изборната бариера.

Към момента на проучването, "България без цензура" получава подкрепата на 5,8% от заявилите, че ще гласуват, а делът на Реформаторският блок е 5,6 %.

С активна кампания на терен и премерени послания АБВ успява да привлече подкрепата на 5,4 % от заявилите, че ще гласуват. Това са главно избиратели с левоцентристка ориентация и колебаещи се, които търсят алтернатива на десните партии.

От началото на предизборната кампания почти отписаната за прескачане на бариерата "Атака" бележи нарастване на влиянието си и преди последната решаваща седмица на кампанията получава подкрепата на над 5% от заявилите, че ще гласуват. В този порядък е и подкрепата за коалицията Патриотичен фронт - 5% от заявилите, че ще гласуват.

Изследването е проведено сред 992 пълнолетни жители в 101 гнезда от 28–те области в цялата страна. Методика на извадката: двустепенна гнездова, случайна, с вероятности, пропорционални на броя на жителите на населените места, които попадат в извадката. Максимално допустим размер на стохастичната грешка при 50 % дялове и 95 % гаранционна вероятност – 3,2 %. (1,4 % при 6 % дял). Представително за пълнолетното население на страната. Изпълнител: Институт за модерна политика в сътрудничество с „Неохрон“. Източник на финансиране: Институт за модерна политика.
Период на провеждане: 22-27 септември 2014 г. Национално представително изследване по метода на полустандартизираното face to face интервю.