Александър Р. Алексиев

Научен сътрудник в Хъдсън Институт

Март 2011 г.

© 2011 Hudson Institute

Института Хъдсън е необвързана, независима организация за проучване на политиката, основана през 1961 г. Хъдсън празнува половин век на разпространение на идеи, които прокламират сигурност, просперитет и свобода. www.hudson.org

От  6 декември Faktor.bg започва да публикува части от изследването на известния американски анализатор и експерт по международна сигурност и радикален ислям Алекс Алексиев. Подобен анализ по актуалната тема се публикува за първи път у нас.

Алексиев е емигрант в САЩ от 1965 г., но остава родолюбец и патриот. Неговите анализи за националната сигурност на САЩ се използват от Пентагона и ЦРУ. Научен сътрудник е в института „Хъдсън", дълги години е работил в корпорация RAND. Председател е на Център за Балкански и Черноморски изследвания в София.

В зората на демокрацията бе съветник на премиера Филип Димитров.

Роден е през 1941 г. в България. Син е на убития след 9 септември 1944 г. от комунистите голям български художник и фейлетонист Райко Алексиев. 

ИСЛЯМИЗМЪТ - ИСТИНСКИЯТ ВРАГ

1 Глава: Въведение 

Отправната точка на това изследване е твърдението, че фокусът, който правителството на Съединените Щати поставя върху „войната срещу терора” след 11 септември, е фундаментално погрешен.  Най-опасният враг не е „терорът”. Нито пък Ал Кайда, въпреки твърдението на президента Обама, през Януари 2010 г., след проваленият атентат на Рождество Христово, че „ние сме във война с Ал Кайда, една значима мрежа на насилие и омраза.” Истинският враг е радикалната ислямска идеология или Ислямизмът. Промяната на фокуса ще ни даде възможност да видим ясно, че победата над този враг не може да бъде постигната само чрез антитерористични стратегии и оръжия. За да бъде победена идеологията на ислямизма е нужна сложна стратегия, която да го направи нелегитимен в очите на своите настоящи и потенциални поддръжници в мюсюлманското общество. Основна предпоставка за постигането на тази цел е вникването в същността на заплахата, предизвикана от радикалния ислям, неговите идеологически основи, силните и слабите му страни. 

Втора глава надниква отвъд нашето съсредоточаване върху тероризма като основна заплаха и твърди, че постепенното превземане на мюсюлманската традиция от радикалния ислям и неговото настояще господство като основно религиозно-политическо направление в мюсюлманския свят, е най-необузданата дългосрочна заплаха, с която са се сблъсквали Запада и обикновените мюсюлмани. Тревожният феномен е изразен в западните страни и САЩ, посредством нарастващото господство на същото радикално течение в обществата на мюсюлманските емигранти и появата на враждебни, изолирани, паралелни общества, които напълно отхвърлят светските и демократични западни ценности, стремейки се да ги унищожат. 

Анализът в Трета глава се пренася към изследване идеологията на ислямизма, неговите корени, неговото развитие и ключовите фактори, които улесняват безпрецедентното му разпространение по света, през последните три десетилетия. По-специално, анализът посочва, че въпреки съгласуваните усилия от страна на ислямистките идеолози да формулират тази идеология с традиционни ислямски термини, с цел по този начин да си осигурят някаква степен на религиозна легитимност сред мюсюлманските вярващи, тяхната идеология всъщност е много по-близка до доктрините на нацисткия тоталитаризъм от двадесети век и комунизма, отколкото до традиционната практика на исляма. 

Търсейки подкрепа и легитимност сред мюсюлманските религиозни общества и отделните вярващи, ислямистите са особено ревностни в установяването на своите „добри намерения” като прокламиращи „автентичен” ислям, включително някои от най-крайните догми на шериата. Всъщност разбирането на връзката между ислямизма и шериата е ключово за разбирането на радикалния ислям в съвременната му форма. Казано с прости думи, активистите представят шериата и някои от неговите заповеди, като основа на ислямисткото кредо и предполагаема панацея за всички реални или въображаеми проблеми в мюсюлманската общност (умма). Това включва примери като задължението да се провежда насилствен нападателен джихад, целта за световното установяване на Мюсюлманското господство (Халифат), или изискването за смъртна присъда за отстъпниците.  Никоя от тези заповеди обаче не присъства в Корана, а самият шериат, който далеч не е „ свещен закон Божи”, е човешка измислица, съставена след Корана, с цел да послужи на политическите интереси на мюсюлманските владетели в династическия период след Мохамед.  Но ортодоксалните мюсюлмански свещеници (улема) традиционно са го представяли като предопределено от Бога, неотменимо, задължително ръководство за живота, което мюсюлманите трябва да следват ежеминутно за да се спасят.  Като изграждат своята идеология около  съблюдаването на шериата, самопровъзгласявайки се за пазители на този закон, ислямистите са успели да си спечелят подкрепата на консервативните улема и на значителна част от посветените общества, които не желаят да отхвърлят ортодоксията. 

Въпреки настойчивите твърдения на ислямистките теоретици, че техните доктрини произтичат от корените на исляма, в действителност водещите идеолози като Абул Ала Маудуди (Abul ala Mawdudi) и Сайд Кутб (Sayyid Qutb) заемат от тоталитарните движения, действащи през средата на двадесети век. Тази заемка от тоталитаризма се разкрива в четирите доминантни доктринални концепции на ислямизма - идеята за външния враг, идеята за вътрешния враг сред мюсюлманите, антисемитизма и ключовата роля, определена на „ислямския авангард”, за реализацията на революционните цели на ислямисткото движение. 

Един от големите провали на американският подход към радикалния ислям е нашата неспособност или нежелание да идентифицираме и разобличим многобройните слабости, присъщи на съвременната ислямистка тоталитарна идеология. Въпреки претенциите си, че предлага идеални решения срещу изоставането на мюсюлманския свят и политическото потисничество през 21 век, шериатът всъщност е остарял и обскурантистки мироглед, който е бил отхвърлян като модел на управление през по-голямата част от мюсюлманската история. Четвърта глава показва, че шериатът, който далеч не е „свещен закон Божи”, е една доктрина, чиято неприложимост към държавното управление и административните закони, е осъзната от мюсюлманските управители от самото начало.  В резултат, той рядко се практикува в мюсюлманската история, въпреки ритуалната почит към него. Анализът документира историческото доказателство, че повечето големи ислямски държави, като например Отоманската империя, продължават да почитат шериата на думи, но го изоставят като правна система, в полза на множество повече или по-малко светски юридически кодекси.

Четвърта глава също проучва данните за конфликта между ислямистките вярвания и традиционните доктрини на мюсюлманската вяра, както и този между радикалните сунити и практикуващите традиционен ислям, като синкретичните мюсюлмани, суфитите и други, заедно съставляващи мнозинство от мюсюлманската умма.  Накрая изследването на уязвимите точки от идеологията на Ислямизма посочва няколко области, където участието във властта на ислямистите влияе негативно на социално-икономическите и политически перспективи на обикновените мюсюлмани. Това включва икономическото благоденствие, образованието, човешките права и други сфери, използвани като средства за политическата воина срещу радикалния ислям, разгърната в последната глава на това изследване. 

Въоръжен с разбиране за идеологическата мотивация, която движи Ислямизма, разказът в пета глава продължава да изследва появата на ислямистката идея от нейните корени в Мюсюлманското Братство (Ikhwan al Muslimun) в Египет през 20-те години на 20 век до сегашното си състояние на едно световно революционно ислямистко движение. Всичко започва с формулирането на една ясна идеологична рамка от водещите ислямистки идеолози Маудуди и Кутб през 50-те години. Други решаващи събития в еволюцията на радикалния Ислям са: връзката между организационните способности на Мюсюлманското Братство и саудитската финансова и идеологична подкрепа, която води началото си от края на петдесетте години, появата на фронтовите организации на саудити и уахабити за разпространение на ислямизма с помощта на Ихуан  през 1960 и 1970 г. и началото на масивна саудитска кампания за финансиране на радикалния ислям по света, особено на Запад, след нефтеното ембарго през 1973 г.. 

Практическите резултати от тази съгласувана кампания за разпространение на ислямския екстремизъм към Запада, са документирани в 6 и 7 глава, които проследяват еволюцията на ислямизма в Европа и САЩ.

Шеста глава дава подробно описание на огромният растеж на мюсюлманското население в Западна Европа, постигнат чрез високите нива на раждаемост и различните форми на законна и незаконна имиграция, както и на факта, че мюсюлманското общество в Европа се е преобразувало и оттеглило в радикални, затворени, градски общества, които представляват заплаха за бъдещето на либералната демократична система. 

Седма глава подробно описва и подчертава целите и начинът на действие на радикалния Ислям в САЩ, като обрисува портрети на една личност и на два ислямистки центъра, които показват до каква степен радикалният Ислям е проникнал в американското общество. Това е ислямският революционер-затворник Абдурахман Аламуди, който си осигури достъп до високите нива на американското правителство, Ислямският център в Тюсон (Тucson)  и джамията „Крал Фахд”(King Fahd) в Кълвър Сити (Culver City), Калифорния. 

Развитието на ислямизма в САЩ започва през 1963 г. с основаването на първата ислямистка организация в Северна Америка, Мюсюлманската Студентска Асоциация (МСА) (англ. -MSA)   в Университета на Илинойс в Урбана-Шампейн, от група имигранти, членове на Мюсюлманското братство, с помощта на Световната Мюсюлманска Лига (Muslim World League, MWL) и финансирането от Саудитска Aрабия. Следвайки този първи плацдарм, през следващите две десетилетия, в САЩ се формират около две дузини нови организации, произтичащи от MСA. В резултат, на практика всички настоящи мюсюлмански политически организации в страната са идеологически потомци на първоначалната мюсюлманска организация, въпреки своите претенции за независимост.  Нещо повече, както твърди настоящето проучване, тези организации не само споделят идентична идеология, но също така продължават да поддържат тесни работни връзки и да имат взаимно свързани ръководства. Всъщност по-уместно е да разглеждаме обширната мрежа от ислямистки организирани групи, действащи днес в Америка, като една и съща организация, преследвайки една и съща цел, посредством множество разклонения и филиали.  

Конкретните анализирани области на действие  включват първо прозелитиране (dawa) и индоктриниране тарбия (tarbiyya) т.е. обръщане на немюсюлманите към Исляма, като се набляга специално върху групи от населението (затворници, малцинства и др.) които са смятани за отчуждени от обществото. На второ място е опитът да се радикализират умерените мюсюлмани и на трето да се проникне сред невярващото общество, неговите политически и социални институции, чрез политическа и електорална дейност, да се достигне до организации, насочени към полицейски и правораздавателни институции, да се осъществят връзки с радикални леви и опозиционни групи и да се полагат усилия за подкопаване на щатските и федерални закони, съставени за да осуетят ислямският екстремизъм и тероризъм. В тази глава е обърнато специално внимание на ролята на Таблиги Джамаат (Tablighi Jamaat) и тяхното Деобандитско (Deobandi) кредо в прозелитирането на затворници.

Осма глава дискутира употребата на финансовата система на шериата като инструмент за ислямизация – една кампания, която придвижва привидно морално превъзходното и по-печелившо банково дело, съответстващо на шериата. Истинската цел е да легитимира закона на шериата на Запад и постепенно да изолира мюсюлманските общности от останалото общество, и така да улесни контролът над тях. Мюфтия Таки Усмани, един от най-известните експерти в областта на банковото дело, основано на шериата в Пакистан и Басам Осман, американски шериатски банкер, са подробно представени в тази глава. 

Вероятно най-голямата вреда, която ислямските финанси могат да причинят на Запада в дългосрочен план е свързана с по-скоро безвредната заповед на Корана и шериата, позната като zakat, да се дава милостиня. Комитетите на zakat в Газа са били основен механизъм за трансфер на капитали към Хамас и радикалните джихадски мадраси (учебни заведения – бел. прев.) в Пакистан са били частично финансирани от zakat в продължение на десетилетия. Новото в областта на ислямските финанси е обемът от потенциални средства, планът за централизиране на тези средства и разпространението им под една централна власт, която почти сигурно ще бъде контролирана от посветени ислямисти.   

Девета глава се фокусира върху изследването на системните слабости на ислямизма и върху осигуряването на алтернативни стратегии, които успешно да се възползват от тях. Изследването в тази последна глава е опит да се формулира един нов подход към „войната на идеи”, като се използват доказани с времето стратегии за политическа война – един законен и продуктивен инструмент na държавнаta власт, който е  занемарен почти напълно в САЩ. Всъщност, тъжно е, че в наши дни терминът „политическа война” се използва почти само за да опише вътрешни политически кампании, но когато става въпрос за външен враг, имаме скрупули, които не ни позволяват да го използваме. В тази глава е поместен почти целият потенциал от ползата на това изследване от гледна точка на своята критика към настоящият поглед към „войната на идеи” и своят анализ на пробойните в редиците на ислямисткия враг. 

Вашингтон не можа да види, че радикалната ислямистка идеология, а не тероризма, е ключовият враг и е постигнал само неуспехи в своите усилия да провежда „публична дипломация” по време на двата мандата на администрацията на Буш, както и по време на настоящата на президента Обама. 

Изследването завършва като разисква възможността да се предприеме политическа воина срещу радикалния ислям, основана върху тезата, че ислямизмът е враг на традиционният ислям. Изследването набляга на четири конкретни области – религия, икономика, образование и човешки права – като пример за изключително пагубното въздействие на радикалния ислям върху мюсюлманската вяра и върху социално икономическите перспективи на мюсюлманите в обществата, където ислямизма господства. Една добре изградена политическа военна стратегия, насочена към пагубните последствия от ислямизма върху самите мюсюлмани, обещава значителни резултати. 

 1. Ихуан (Ikhwan) – от арабски „братство” -  ислямска религиозна полиция

2. Muslim Student Association (MSA)

Следващият петък очаквайте -  Война с  идеологията на тероризма?