"Това, което се случи в Турция, е печалният резултат от борбата за власт на две политически групировки, всяка от които вижда бъдещето на Турция като ислямска държава, а именно управляващата партия на справедливостта и движението на Гюлен." Това казва в интервю за "24 часа" политическият анализатор Иван Кръстев.

По думите му, ако превратът беше успял, картината нямаше да е по-различна от това, което виждаме в момента, а именно десетки хиляди арестувани и десетки хиляди изгонени от работа. В този смисъл това, че демократично избраното правителство надделя, е добра новина, но още не е ясно ще оцелеят ли демокрацията и правовата държава. Не е ясно дали репресията ще се ограничи срещу привържениците на Гюлен, или ще засегне всички противници на правителството. Това оставя усещането, че превратът изигра същата роля, която през 1934 г. е изиграло убийството на Киров за началото на репресиите в Съветския съюз, посочва той.

Кръстев посочва, че през последните 15 години в Турция е в ход политическа революция, която в огромна степен демократизира политическата система и модернизира икономиката, но която разруши светския характер на турската република и рискува да откъсне Турция от западния свят. Постепенно обаче това, което започва като демократична революция, се превърна в ислямска революция, започнала като либерализация на обществото, но постепенно превърнала се в диктат на мнозинството.

Иван Кръстев посочва, че страхът от загуба на власт у Ердоган се е засилил от драматичния обрат на кризата в Сирия. 

"Ердоган бе първият, който поиска отстраняването на Асад, и той плаща най-висока цена, че Асад е още на власт. Очакването на Ердоган, че Арабската пролет ще доведе на власт близки на Анкара ислямистки партии, се оказа илюзия. Това, което десетилетие по-рано беше политика на “нулеви проблеми със съседите”, се превърна в нулеви решения на проблемите със съседите...Ситуацията в Сирия е и в основата на растящите напрежения между САЩ и Турция...Отношенията с ЕС също преминаха през различни фази...Конфликтът със Сирия силно изостри турско-руските противоречия. През последното десетилетия Турция виждаше себе си като част от НАТО, но и като независима регионална сила и търсеше стратегическо партньорство с Русия. Да не забравяме, че Турция е единствената страна - членка на НАТО, която отказа да наложи  санкции на Русия след анексията на Крим. Но идеята за “сложно партньорство” се срути в мига, в който турските ВВС свалиха руския самолет на границата със Сирия...Това, което разделя двете страни, е не просто традиционното им съперничество в Централна Азия и на Балканите, но и фактът, че в много отношения Путин и Ердоган си приличат - амбициозни, отмъстителни и подозрителни", коментира анализаторът.

Що се отнася до това доколко оставането на власт на Ердоган е в интерес или не на Русия, Кръстев казва: Москва нито се радва, нито страда, а много внимава. Кремъл изчака превратът да се провали, преди да го осъди. И продължава да се изказва предпазливо по последните развития в страната. Русия винаги е искала отдалечаването на Турция от НАТО и американското влияние и в този смисъл сегашната криза е в неин интерес. Но в същото време ислямизацията на Турция не е новина, която може да радва Москва, тъй като Русия е европейската страна с най-голямо мюсюлманско население и появата на един радикален ислямски режим на нейната граница е нещо, което само може да притеснява Русия."

Според него светът в момента отново е разглобен и за да разберем случващото се трябва да четем не вестници, а да препрочетем много стари книги. В тази сложна ситуация България има нужда наистина от президент обединител, но е важно около какво ще се обединим. 

"И премиерът е прав, че в тази нова ситуация всички политически партии трябва ясно да заявят външнополитическата си визии. Когато преди две десетилетия България направи своя външнополитически избор, западната ориентация на страната изглеждаше без алтернатива. Днес ситуацията е друга и затова е важно да знаем не какво ГЕРБ няма да направи, а какво ще направи, дали БСП е готова да отстоява евроатлантическия избор на България, в която отношенията между ЕС и Русия са силно напрегнати и когато ще е невъзможно да бъдем и в ЕС, и равно отдалечени между Русия и ЕС. ДПС винаги е заявявало привързаност към евроатлантическите ценности. Ще продължи ли да бъде така, ако напреженията между НАТО и Турция ескалират и Турция напусне НАТО. Дали за ДСБ е по-важно да се запази скърцащата западна ориентация на България, или да убеди Запада, че Борисов е ненадежден съюзник.

И въобще аз виждам две опасности в създалата се ситуация.

Едната е да се държим като мажоретки, които викат най-силно и скачат най-високо, защото искат някой да ги забележи, или защото не разбират за какво става дума. Другата опасност е да излъчваме постоянна неопределеност и тревога, която кара различни външни фактори да интерпретират като слабост и да изберат България като място за натиск, водени от убеждението, че ако натиснат по-силно, могат да променят нашата политика. Никога няма да забравя един учебен филм, който съм гледал преди години. Филмът показваше, че 70% от хората, станали жертва на улични престъпления, са станали жертва, защото са се държали като жертва - ходели са по средата на улицата, страхливо са се оглеждали и на всеки пет минути са проверявали дали портфейлът им е на мястото си. България не може да си позволи подобно поведение."