Какво е бъдещето пред новообявената паневропейска левица на гръцкия политик Янис Варуфакис? Ще успее ли неговата кауза за връщането на демокрацията в Европа и превръщането й от високомерен клуб на елита в работеща организация? На тези въпроси отговориха в дискусия в предаването "12+3" на БНР журналистът Иво Христов и философът Тодор Тодоров.
Новото движение на бившия гръцки министър Янис Варуфакис бе оповестено в една дълга берлинска вечер на емблематичната сцена на театър „Фолксбюне“ ("Сцената на народа" – бел. ред.), където се поставят много експериментални и провокативни постановки, разказа Юлия Владимирова от Берлин. Тя определи събитието като манифестен спектакъл, билетите за който са били изкупени за два дни. Сега основното предизвикателство пред движението на Варуфакис е както колко обикновени граждани ще се присъединят, така и доколко то няма да остане просто в кръга на група интелектуалци, посочи Владимирова.
Варуфакис избра да лансира своето движение в Берлин - реалния център на Европа днес, а не в жужащия Брюксел, с което даде знак, че ще се занимава с реална политика, а няма да губи време в брюкселските кулоари. Това мнение изрази журналистът Иво Христов. Това е последният опит да бъде спасена Европа като цялост, тъй като вече се наблюдават центробежни сили, заяви той. Основната цел на новото движение е съхраняването и реформирането на ЕС, беше тезата на философа Тодор Тодоров.
От една страна, имаме икономическа криза, от която не се вижда изход, а от друга - изостряне на междурасовите противоречия в Европа, които се вкореняват в тази почва. Варуфакис посочва основния проблем – липсата на демократични механизми в Европа, продължи анализа си Иво Христов. Ако не се разреши европейският проблем, това ще доведе до фашизиране и фрагментиране на Европа, беше тезата на Варуфакис, припомни от своя страна Тодор Тодоров. По думите му, с този общ ляв европейски фронт се снема един от големите митове, които тежат на лявото през последните години, а именно евроскептицизма и това, че левите партии са против ЕС.
Демокрацията през последните години страда от импотентност и от процедура се е превърнала в протеза на статуквото, обясни още Тодоров. Не вярвам, че Европа може да бъде променена отвътре, защото е градена като глобализационен инструмент от самото начало, подчерта Иво Христов.
"Наднационалните институции зомбираха правомощията на националните и се превърнаха в могъщ континентален лост за лобизъм", посочи журналистът.
Тодор Тодоров прогнозира, че европейският елит не е склонен за преговори за създаване на нови институции. Според него обаче се отварят други възможности. "От друга страна, Европа е в сериозна демографска криза и задаващи се финансови катастрофи, надигат се ксенофобски настроения – а в такива тежки кризисни ситуации конвенционалните практики не работят. Стига се до някакъв срив или счупване, което може да отвори възможността за предоговаряне на отношенията, посочи той.
Още от България
Бюлетините от 1777 секции ще бъдат преброени наново
За първи път Конституционният съд разпорежда проверка в такъв мащаб
Тома Биков: В историята на България има четири контрареволюции, последната се персонализира от Бойко Борисов
За него революциите в България винаги идват отвън, изненадващи са, променят целия политически ред и геополитическата ориентация на страната
МВнР: Отказите за издаване на визи за САЩ са намалели наполовина
„През последните месеци бяха положени значителни усилия в изпълнение на критериите за включване на България в Програмата за безвизово пътуване на САЩ."