Какво е бъдещето пред новообявената паневропейска левица на гръцкия политик Янис Варуфакис? Ще успее ли неговата кауза за връщането на демокрацията в Европа и превръщането й от високомерен клуб на елита в работеща организация? На тези въпроси отговориха в дискусия в предаването "12+3" на БНР журналистът Иво Христов и философът Тодор Тодоров.

Новото движение на бившия гръцки министър Янис Варуфакис бе оповестено в една дълга берлинска вечер на емблематичната сцена на театър „Фолксбюне“ ("Сцената на народа" – бел. ред.), където се поставят много експериментални и провокативни постановки, разказа Юлия Владимирова от Берлин. Тя определи събитието като манифестен спектакъл, билетите за който са били изкупени за два дни. Сега основното предизвикателство пред движението на Варуфакис е както колко обикновени граждани ще се присъединят, така и доколко то няма да остане просто в кръга на група интелектуалци, посочи Владимирова.

Варуфакис избра да лансира своето движение в Берлин - реалния център на Европа днес, а не в жужащия Брюксел, с което даде знак, че ще се занимава с реална политика, а няма да губи време в брюкселските кулоари. Това мнение изрази журналистът Иво Христов. Това е последният опит да бъде спасена Европа като цялост, тъй като вече се наблюдават центробежни сили, заяви той. Основната цел на новото движение е съхраняването и реформирането на ЕС, беше тезата на философа Тодор Тодоров.

От една страна, имаме икономическа криза, от която не се вижда изход, а от друга - изостряне на междурасовите противоречия в Европа, които се вкореняват в тази почва. Варуфакис посочва основния проблем – липсата на демократични механизми в Европа, продължи анализа си Иво Христов. Ако не се разреши европейският проблем, това ще доведе до фашизиране и фрагментиране на Европа, беше тезата на Варуфакис, припомни от своя страна Тодор Тодоров. По думите му, с този общ ляв европейски фронт се снема един от големите митове, които тежат на лявото през последните години, а именно евроскептицизма и това, че левите партии са против ЕС.

Демокрацията през последните години страда от импотентност и от процедура се е превърнала в протеза на статуквото, обясни още Тодоров. Не вярвам, че Европа може да бъде променена отвътре, защото е градена като глобализационен инструмент от самото начало, подчерта Иво Христов.

"Наднационалните институции зомбираха правомощията на националните и се превърнаха в могъщ континентален лост за лобизъм", посочи журналистът.

Тодор Тодоров прогнозира, че европейският елит не е склонен за преговори за създаване на нови институции. Според него обаче се отварят други възможности. "От друга страна, Европа е в сериозна демографска криза и задаващи се финансови катастрофи, надигат се ксенофобски настроения – а в такива тежки кризисни ситуации конвенционалните практики не работят. Стига се до някакъв срив или счупване, което може да отвори възможността за предоговаряне на отношенията, посочи той.