По думите му, лансирането на идеи, че братята са създали азбука на славянски език и са превели на славянски гръцките текстове е невярна  -политически и морално.

„От много отдавна на науката е известно, че Кирил и Методи създават глаголицата въз основа на българските говор и слово. На български език те превеждат литургичните текстове, с които византийския император ги изпраща във Великоморавия. Поради това сериозната наука смята, че тяхното дело е българско по своето създаване”, обясни професор Топалов.

Той също разказа, че след смъртта на Кирил и Методи техните ученици са прогонени, но тяхното дело намира продължение в България.

„Защо в България? В техните жития се казва, че те са мечтали за България, искали са да отидат в България. Защо не са искали да отидат другаде. Защото са били българи. Тяхното дело е спасено в България и получава общославянско разпространение”, каза още той.

"Русия се покръства с български книги през 10 век. Това е признато и от руския патриарх. Второто българско влияние в Русия е през 15 век. Когато България пада под турско робство най-добрите ученици на Евтимий емигрират на север. Единият от тях – Киприян – става глава на Московската църква. Друг става глава на Киевската църка, защото тогава Русия е унищожена от азиатски варварски нашествия. Те за втори път полагат основните на руската култура. А езикът, който сега наричаме църковно славянски, всъщност е старобългарският език на евтимовата школа с лека руска редакция. Това трябва да се помни, защото сме дали на славянския свят писменост и култура. Това е най-големия ни принос в световната култура”, бе категоричен професор Топалов.