В България трябва по най –бързия начин да започне обозначаването на опаковките на продуктите, които съдържат в себе си трансмастни киселини и хидрогенирани мазнини в храните. За това настоя евродепутатът и лидер на НДСВ д-р Антония Първанова по време на кръгла маса "Има ли трансмазнини в българските храни".

По думите й още от 2012 г. Европейският парламент се бори за отбелязване на предната страна на опаковката на тези съставки в храните за повече прозрачност и по-информиран избор на потребителите.

Според нея на 8 март тази година е изтекъл срокът, в който всички заинтересовани страни е трябвало да дадат предложение за крайния срок, до който производителите могат да изключат този тип мазнини от хранителните продукти. Вместо да се чака приемането на общи мерки в ЕС, Първанова апелира у нас необходимите мерки да се приемат незабавно.

Българската агенция по безопасност на храните също прие отговорно тази тема с уверението, че до края на тази година ще изпрати своето становище до ЕК и ще подкрепи Еврокомисията, ако тя реши да забрани хидрогенираните мазнини и трансмастните киселини. Поетапно във всички страни-членки на ЕС вече започва да навлиза задължителното етикетиране на наличието на подобни съставки и тяхното съотношение върху продуктите.

Най-опасни са частично хидрогенираните мазнини, които могат да предизвикат диабет, деменция, хипертония, затлъстяване, могат да предизвикат сърдечно-съдови проблеми, както и да навредят на кърмата. Освен това те увеличават така наречения лош холестерол и намаляват добрия. В този тип мазнини се съдържат най-много трансмастни киселини, алармират експертите у нас.

Опасни за здравето са и индустриално произведените мазнини, които се съдържат в сухите пасти, вафлите, някои видове шоколади и тестени закуски и други често употребявани продукти. В много европейски страни е нормирано съдържанието на 2 грама подобни мазнини на всеки 100 грама от хранителен продукт.Този тип вредни мазнини не следва да възлиза на повече от 1% от общия дневен хранителен прием, предупреждават още родните специалисти. Те обаче се обединяват около становището, че българинът не яде лоша храна, а проблемът идва от количествата, които поема.

Родният потребител трябва да знае, че трансмастни киселини се съдържат от порядъка на 3% до 6% в млякото и месото, като това количество не може да се отстрани. В много по-високи и опасни стойности обаче тези киселини се намират маслата при тяхното рафиниране или обезмирисяване. Същото се получава и при по-продължителната термична обработка на някои храни.

Специално внимание трябва да се обръща на маргарините - ако на тях е обозначено наличието на Омега 3 и 6, то те със сигурност не съдържат частично хидрогенирани мазнини, тоест не само не влияят зле на холестерола, а дори имат положителен ефект. Това са така наречените меки маргарини, които се препоръчват от много международни здравни организации като по-добър и здравословен заместител на маслото.

Дневен прием от 20 грама на подобен продукт дава на организма 30% от необходимия прием на Омега 3 мастни киселини, които тялото по-рядко има възможност да получава, разясняват още родните експерти.