От  6 декември 2013 г. Faktor.bg публикува части от изследването на известния американски анализатор и експерт по международна сигурност и радикален ислям Алекс Алексиев, издадено от институт „Хъдсън", САЩ. Подобен анализ по актуалната тема се публикува за първи път у нас. 

В първата част представихме Ислямизмът – истинският враг (Виж ТУК),  втората глава бе посветена  на Същността на заплахата (виж ТУК), в третата бе анализирана Идеологията на радикалния ислям (виж ТУК), а в четвъртата авторът разглежда: Ограниченият обсег на шериата в мюсюлманските империи в миналото (виж ТУК).

Пета глава акцентира на Вързаждането на радикалния ислям (виж ТУК),  а шеста изследва Ислямизмът в Европа (виж ТУК)

 Алекс Алексиев*

 Седма гава 

 Ислямизмът в Америка: Стратегия и Тактика

Една от основните причини, поради която западните правителствени анализатори до голяма степен не са успели точно да идентифицират същността на мащабната ислямистка заплаха и следователно да предприемат ефективни мерки срещу нея, се дължи на това, че те почти изцяло се фокусират върху тероризма и така често пропускат по-голямата картина на радикалния ислям. Например хиляди аналитици от разузнаването изучават всяко изявление на Ал Кайда и то в най-малки подробности, докато много по-големи и в крайна сметка по-опасни ислямистки организации като Мюсюлманското братство, които не се ангажират открито в насилствените действия на Запад, получават много по-малко внимание.[1] Това е разбираемо, имайки пред вид събитията от 11 Септември и постоянната заплаха от нов катастрофален терористичен акт. Въпреки всичко нашето очевидно нежелание да проучим в дълбочина стратегията, тактиките и целите на движението за радикален ислям е най-малкото тревожно.

 Тревожно е поради две основни причини, първо защото радикалниятИслям е  първоизточникът на тероризма и негова животоподдържаща система, а не обратното, второ защото погрешно наречената „война с терора” е всъщност идеологическа война, която не може да бъде спечелена само с военни средства. За да спечелим тази война ние трябва да разгромим ислямизма, а както ни учи Лао Дзъ, за да го направим ние първо трябва да знаем точно кой е нашият враг. В следващите страници, ще хвърлим светлина върху този ключов въпрос, като анализираме начинът, по който радикалният ислям действа в Америка.

 Част от трудността, свързана с разбирането на истинската същност на Ислямизма, особено начинът, по който действа на Запад, е свързана с неговото умение да се легитимира като религия и пълната му липса на угризения когато си служи с хитрина и безспорна измама в преследването на своите цели. За разлика от подобните на него тоталитарни движения на нацизма и комунизма, ислямизмът рядко дискутира подробно как възнамерява да постигне своите заявени цели за световна ислямска държава, управлявана от шериата. Дотолкова, че ако въобще се дискутира нейната действителна стратегия и тактики, това се прави в секретни, конспиративни документи, които рядко излизат на яве. Въпреки това е възможно да съставим правдоподобна картина за методите и средствата на ислямистите, като анализираме малкото такива документи, които са открити[2] и дори още по-важно, като изследваме отблизо техните действителни организационни структури и действия.

Обявената стратегическа цел на ислямизма, както показахме в предходния анализ, винаги е била установяването на световен Халифат, управляван от шериата – една цел, която повечето западните правителства и експерти смятат за утопична и нереалистична, до такава степен, че няма връзка с практическата политика на сигурността. Но това, което никога не е обсъждано открито в ислямистките кръгове е междинната цел на ислямизма в Америка и Запада, а именно подкопаването и крайното разрушаване на западното общество отвътре. Тази цел е описана с безкомпромисен език от Мюсюлманското Братство в Америка: „Ихуан трябва да разбере, че тяхната работа в Америка е един вид върховен Джихад, който елиминира и разрушава западната цивилизация отвътре и „саботира” нейното отвратително жилище със собствените си ръце и ръцете на вярващите. Когато те бъдат унищожени,  Божията религия ще бъде победителка над всички други религии.”[3]

 С тази ясна и недвусмислена стратегическа цел, американското ислямистко движение е възприело голямо разнообразие от методи и средства, замислени да я постигнат в дългосрочен план. Те включват:

- Изграждане на мрежа от ислямистки организации и превземане/ асимилиране на традиционно мюсюлманското общество.

 - Организиране на непрекъснати кампании за прозелитиране (дауа) и индоктриниране (тарбия).

-  Проникване в политическият живот и гражданското общество.

 - Мобилизиране на политическа и финансова подкрепа за джихадистки движения в чужбина.

 - Популяризиране на шериатските финанси като инструмент на ислямизма.

-  Изграждане на ислямистки мрежи

 Както споменахме по-рано, организираното ислямистко присъствие в САЩ датира още от 1963 г. с основаването на Мюсюлманската Студентска Асоциация (МSA) в университета на Илинойс в Урбана-Шампейн, като плод от комбинираните усилия на Мюсюлманското Братство и Muslim World League.[4] Проследяването на развитието и напредъка на MSA от този момент нататък ни дава един удивителен пример за начина на действие на Ихуан.

 От 1963 г. до 1969 г. Мюсюлманското Братство работи привидно под покровителството на MSA, но събранията на MSA са били всъщност събрания на Братството. През 1969 г. се провеждат първите организационни събрания на Ихуан отделно от MSA и се установява някаква степен на институционално разделение за да може MSA да получи поне минимална легитимност като студентска организация.[5] Всеобхватният контрол на МБ обаче никога не е бил поставян под съмнение. В годините, които следват, МБ, което работи нелегално по това време, използва MSA и неговата предполагаема легитимност като студентска организация за да създаде дузини ислямски организации, всички представящи  се за независими и всички радикални в своята идеология. MSA се разкри напълно след твърдението на своя уеб сайт през 2006 г., че „почти всички други основни мюсюлмански организации са основани под MSA”.[6]

 Това включва редица професионални асоциации като например Islamic Medical Association of North America (IMANA) (Ислямска медицинска асоциация на Северна Америка) през 1969 г., Association of Muslim Scientists and Engineers (AMSE) (Асоциация на мюсюлманските учени и инженери) през 1969 г., Association of Muslim Social Scientists (AMSS) през 1972 (Асоциация на мюсюлманските социолози), Muslim Businessmen Association MBA) Мюсюлманска асоциация на бизнесмените), няколко младежки организации (Muslim Youth Association of America (MYNA) (Мюсюлманска младежка асоциация в Америка, Muslim Arab Youth Association (MAYA) (Мюсюлманска арабска младежка асоциация) както и учреждения за ислямска литература, издателски къщи и няколко благотворителни организации. Три от най-големите и най-влиятелни ислямски организации в страната по това време и до ден днешен също са резултат от MSA - Islamic Circle of North America (ICNA) през 1971 г., the North American Islamic Trust (NAIT) през 1973 г. и Islamic Society of North America (ISNA) през 1977 г. Последната от тях беше представена като организация за подкрепа на ислямистки групи, които се очаква да станат „ядро на ислямисткото движение в Северна Америка.”[7]

 Малко по-късно, през 80-те години, са основани още организации в същата мрежа, директно от Братството или от членовете на Ихуан, които работят от негово име. Това включва ключови играчи като Islamic Association of Palestine (IAP), които по-късно се преобразуват в Council of American Islamic Relations (CAIR), Muslim Public Affairs Council (MPAC) и American Muslim Council (AMC) и това са само най-известните от тях. За успехът на ислямистите в създаването на обширна мрежа от групи и организации, споделящи доктрините на ислямизма свидетелства фактът, че когато „Меморандумът” на МБ беше написан през 1991 г. той е упоменал 29 групи в САЩ в „списък с нашите организации и организациите на наши приятели.”[8]

 Общото между всички тези организации, освен общият им корен и радикалната ислямистка идеология, която споделят, са техните постоянни твърдения, че са независими и основни представители на американските мюсюлмани, твърдение, което твърде често се приема безрезервно от американските държавни институции и дори агенциите за правораздаване. Всъщност, докато тези групи отричат всякаква симпатия или връзки с радикалния ислям, те не крият своите истински убеждения или близки връзки с други членове на мрежата или чуждестранни партньори в ислямисткото движение. Това бързо излиза на яве дори в един повърхностен анализ на идентичните политически позиции  на тези групи и близката съвместна работа между тях, тяхното бурно противопоставяне на тези държавни политики на САЩ, които са насочени срещу целите на радикалните ислямисти и тяхната система от взаимно свързани дирекции и управленски кръгове, които показват, че това всъщност представляват една и съща организация.[9]

 Няма да преувеличим ако кажем, че за последните тридесет години след като Ислямизма в Америка набра сила, повечето от ислямистките организации са били ръководени от една и съща малка група – ислямският авангард, според думите на Кутб, съставен от професионални равностойни ислямисти. Двата профила, представени долу показват този начин на действие и способността на ислямистките мрежи да преследват своите цели необезпокоявани, въпреки про-терористичните възгледи и политики, които са приели и понякога практикуват. Първият профил се фокусира върху Абдурахман Аламуди, един бележит лидер на ислямистките мрежи, вторият профил представя ислямският център в Тъксън, една ислямистка организация, за която се подозира, че е въвлечена в тероризма.

 Абдурахман Аламуди – Профил на един ислямистки революционер в Америка

 Абдурахман Аламуди беше осъден на 23 години затвор във връзка с дейности, свързани с тероризма през Октомври 2004 г. и в момента той излежава присъдата си във федерален затвор. Преди неговото осъждане, за почти две десетилетия Аламуди, който е бележит деец на Мюсюлманското Братство, беше един от най-известните лидери на ислямистките мрежи в САЩ. Въпреки това и въпреки своите радикални възгледи, той се радваше на лесен достъп до най-високите етажи на политическия живот на САЩ, включително Белия Дом и президента, както по време на администрацията на Клинтън, така и по времето на Буш.

 Лидерската позиция на Аламуди в ключови ислямистки политически структури:

 - Президент – Мюсюлманска студентска асоциация

- Основател, изпълнителен директор, по-късно член на съвета – American Muslim Council (AMC)

- Основател, президент, по-късно член на съвета - American Muslim Foundation – финансов клон на AMC

- Основател секретар - United Association for Studies and Research (UASR) една група за ислямистко образование и пропаганда

- Регионален представител (в столицата Вашингтон) Islamic Society of North America (ISNA)

- Основател – Ислямски институт за свободен пазар, основан съвместно с републиканският деец Гроувър Норкуист и протежето на Аламуди Хелед Сафури с начално финансиране от Аламуди

- Основател - American Muslim Armed Forces and Veterans Affairs Council (AMAFVAC), дъщерна организация на AMC, чрез която Аламуди успя да уреди назначаването на радикални мюсюлмански капелани в американските въоръжени сили.

- Президент – Muslims for a Better America

- Основател, попечител - Fiqh Council of North America, ключова надзорна идеологическа институция в Америка

- Член на управителния съвет - Interfaith Impact for Justice and Peace

- Член на управителния съвет- Council of National Interest Foundation

- Президент - American Task Force for Bosnia, група, основана от AMC и ръководена от протежето на Аламуди Хелед Сафури.

- Член на управителния съвет - American Muslims for Jerusalem

 - Лидерски позиции на Аламуди в благотворителни организации, за които се подозира, че финансират тероризма:

 - Изпълнителен асистент на президента – SAAR Foundation

- Секретар – Success Foundation

- Член на управителния съвет – Mercy International

- Директор – Taibah International Aid Association

- Член на управителния съвет – Somali Relief Fund

- Позиции на Аламуди, които са влиятелни в Правителството на САЩ:

- Първи изключителен представител на мюсюлманските свещеници за всички клонове на Въоръжените сили на САЩ

- Американски посланик на добра воля в Средния изток

- Говорител на информационната агенция на САЩ за чужбина

  Публични изявления на Аламуди по отношение на Хамас:

-„Смятам, че (Хамас е) организация, която се бори за свобода.”[10]

 „Хамас не е терористична група...аз следя отблизо добрата работа на Хамас...те имат крило, което е насилствено. На тях им се налага да прибягват до известно насилие.”[11]

 „Дали тук има поддръжници на Хамас? Бил Клинтън, чуй какво ще ти кажа: всички ние сме поддръжници на Хамас. Бих искал да ме считат и за поддръжник на Хезбула. Дали тук има поддръжници на Хезбула?”[12]

През 1995 г. Аламуди заяви, че „Хамас не е терористична организация. Проблемът за нас (Американският мюсюлмански съвет) е, че трябва да внимаваме къде даваме парите си, но и да не ни диктуват отвън къде да ги изпращаме.”[13]

В една статия в Orlando Sentinel от 30 Април, 2002, Аламуди обяснява: „Хамас може да присъства в списъка на Министерството на външните работи за терористични организации и може би заслужава това поради някои от своите действия – като безскрупулните атентати срещу цивилни – но това не е този Хамас, който аз подкрепям. Това, което аз подкрепям е една законна военна защита на Палестина и политическата и хуманитарна дейност на Хамас, която осигурява представителство на окупираните територии, както и медицински, образователни и други услуги от крайна нужда за палестинския народ.”[14]

 Във връзка с унищожаването на Съединените Щати: „Мисля, че ако сме извън тази страна можем да кажем ‘О, Аллах, унищожи Америка’, но щом сме тук, нашата мисия е да променим тази страна.”[15]

 Във връзка с Муса Абу Марзук, шеф на политическото крило на Хамас:[16]

„Ако той беше там нещата нямаше да приемат този лош обрат. Той е известен с това, че е умерен и без съмнение тези събития нямаше да се случат, ако той участваше.”[17]

 „Познавам го, той приема умерена позиция по много въпроси. Ако се запознаете с него ще видите, че той е като дете. Муса е най-благия и любезен човек. Той подкрепя диалога...(Неговото задържане) е тежка обида за мюсюлманското общество.”[18]

 „Да за мен е чест да бъда член на комитета, който защитава Муса Абу Марзук в Америка. Това за мен е отличие... познавам Муса Абу Марзук отпреди и наистина го смятам за един от най-добрите хора в ислямското движение Хамас и в палестинското движение като цяло. Аз работя заедно с него.”[19]

 Във връзка с Мохамед Салемах, десет дни след първите атентати на Световният търговски център през Февруари 1993 г:

      „Всички техни факти ( на правораздавателните органи) са неубедителни. Ние смятаме, че никой от тези улики, които имат срещу него, както и фактът, че са претърсили дома му и са намерили няколко жици тук и там, не са достатъчни.”[20]

       „Ние сме разтревожени от вашето...заглавие („Мюсюлманин арестуван във връзка с бомбените атентати в Ню Йорк”) Мюсюлманите са най-големите жертви на насилие по света. Те загиват поради геноцида в Босна, избивани са масово в Кашмир и Индия. В Палестина, Бурма и части от централна Азия са подложени на безжалостно потисничество.”[21]

 Във връзка с организаторите на бомбардировките: „Вярвам, че съдията направи всичко възможно за да накаже обвиняемите сурово и отмъстително и до голяма степен това се случи защото са мюсюлмани.[22]

 Във връзка с нареждането на Министерството на Правосъдието да се състави списък с имената на заподозрените терористи и той да бъде добавен към федералните, щатските и местните полицейски листи повсеместно:

 „Аз наистина не разбирам едно правителство, което действа на базата на подозрения, а не на факти. Америка вече не е земя на свободата.”[23]

 Аламуди по подобен начин е заявил, че „Ние смятаме, че правораздавателните органи не разбират нашето общество.”[24] Той непреклонно протестира срещу федералните мерки за авиационна безопасност.[25]

 Във връзка с делото по отношение на по-късно осъденият убиец Имам Джамал Абдулах Ал Амин (Х. Рап. Браун): „Смятам, че мюсюлманите са подложени на лов на вещици.”[26]

Ислямският център в Тюсон – Профил на една американска ислямистка институция

 Разследването на щатското правителство за терористичните атаки на 11 Септември разкриха, че поне две десетилетия преди събитията, Ислямският център в Тюсон (ICT) в университета на Аризона се е превърнал ако не в явна терористическа клетка, то в развъдник на ислямският екстремизъм. Докладът на Комисията за 11 Септември споменава Аризона и ICT петдесет и девет пъти във връзка с терористичните дейности и различните индивиди, и поне 12 човека, които доказано са участвали в терористични атаки са били членове на Центъра в Тюсон. Между тях са някои от най-високопоставените терористи, за които се знае, че пребивават в Съединените Щати:

 Уаел Хамза Джулайдан – Саудитски гражданин от известна фамилия, Джулайдан е директор на ислямският център в Тюсон през 1984 -85 година и заедно с това е президент на MSA. Започвайки през 1986 г, Джулайдан е началник на контролираният от Саудитска Арабия Rabita Trust (финансовият клон на Световната мюсюлманска лига в Пакистан) и с тази позиция изиграва ключова роля като съосновател и финансист на Ал Кайда в края на 80-те години. В началото на 90-те по време на босненската криза той работи на Балканите като началник на финансираната от правителството на Саудитска Арабия организация в подкрепа на Босна и Чечня. Той беше посочен за международен терорист от правителството на Съединените щати през 2002 г., но продължава да се радва на протекцията на Саудитска Арабия.

 Вадих Ел-Хаг – член на ICT в продължение на много години, Ел-Хаг стана близък сътрудник на Осама Бен Ладен през 90-те и ключов организатор на терористичните атентати през 1998 г. срещу американското посолство на Танзания. Той беше осъден на доживотен затвор през 2001 г. и понастоящем излежава присъдата си.

 Хани Ханджур – един от пилотите по време на атентата на 11 Септември, Ханджур се свърза с ICT още през 1991 г. по време на езиково обучение в Университета на Аризона и по-късно по време на своето обучение като пилот в Аризона. За неговите съучастници Науаф ал Хазми и Халид Алмихдар също се знае, че са били в Аризона.

 Мубарак Ал Дури – за Ал Дури се докладва, че е бил замесен с ICT, докато в същото време е служил като главен доставчик на оръжия за масово поразяване за Осама Бен Ладен, според докладите от 11 Септември.

 Сред настоящите управници на ICT, най-известният е техният имам, Омар Шахин, който фигурираше в новините през 2006 г. във връзка с това, което изглеждаше като преднамерено инсценирана провокация на летището Минеаполис. Шахин преди това е бил въвлечен в ислямската благотворителна организация KindHearts, за която се подозира, че е финансирала тероризма.

 Имайки пред вид неговото минало, за нас е интересно да проследим произхода и еволюцията на ICT и да разберем до каква степен сведенията, които имаме, съвпадат с начина на действие, типичен за ислямистките мрежи. Долу изброявам някои сведения, основани на внимателното изследване на уеб сайта на ICT и техният устав:

 Произход

 Организацията е основана през 1966 г. от „няколко студенти” (Забележка: Основаването става в такъв момент, в който в университета на Аризона в Тюсон няма мюсюлмани и то само три години след като току-що основаваната MSA (Мюсюлманска студентска асоциация) анонсира своето намерение да формира възможно най-много организации във възможно най-много американски колежи.)

 Мисия

 Да прокламира „Исляма като цялостен начин на живот.” (Лозунгът е идентичен с мотото на Мюсюлманското Братство.)

 Развитие и финансиране –ICT строи свои центрове за $1 млн. през 1980 г. Уставът на ICT показва, че North American Islamic Trust (NAIT) е „попечител и юридически наследник” на всички авоари в недвижими имоти на ICT (което на свой ред показва, че те са финансирани от уахабистки източници, които остават собственици на ICT). Сайтът на организацията споменава, че през 1980 г. има „голям наплив” на мюсюлмански студенти в Тюсон, което със сигурност не е съвпадение.

 Участие в ислямски мрежи: Уставът на ICT ясно показва, че още от самото начало Центърът е основан като съществена част от американската ислямистка мрежа, както показват следните клаузи:

 Правилникът на ICT задължава сътрудничеството с ISNA, MSA и MAYA (Muslim Arab Youth Association) като дават право на тези организации да поддържат офиси в центъра ICT.

 Представителите на MSA и MAYA участват по задължение в административният съвет на ICT.

 MSA поема отговорност за студентските дейности

 MSA и ISNA имат задачата да „пропагандират националната дейност на ISNA.”

 Уставът на ICT задължава сътрудничеството с CAIR и АМС – Американският мюсюлмански съвет на Аламуди.

 Уставът задължава сътрудничеството с Islamic Scouts of America.

 Според правилникът, членовете на ICT не могат да вземат решения, които са в разрез със шериата (което по случайност анулира законодателството на Съединените щати, под което ICT e регистрирана като организация с идеална цел.)

Превземане на мюсюлманската общност

 Едновременно с установяването на една мрежа от ислямистки политически организации под попечителството на Мюсюлманското братство, радикалното ислямистко движение в Америка е предприело съгласувани и продължителни усилия за превземането и асимилирането на мюсюлманското общество в страната и да установи нови религиозни институции, контролирани от радикални ислямисти. Основната движеща сила и финансист на това масивно превземане е Саудитска Арабия, която се възползва от своите нефтени приходи и своята уахабистка общност. Това  усилие има огромен успех, въпреки, че правителството на Съединените щати едва го забелязва, и до голяма степен то стои зад цялостната радикализация на американските мюсюлмани.

 Тези усилия обикновено включват преследването на две паралелни цели: постепенното превземане на съществуващите джамии и основаване на нови джамии, ислямски културни центрове, училища, „благотворителни организации” и прочее. И в двата случая, контролираните от Саудитска Арабия фронтови организации, „благотворителни фондации” и понякога официални саудитски правителствени органи като Министерството на ислямските дела, дарения, пропаганда и ръководство, което поддържа офиси в повечето големи саудитски посолства, предлага щедра финансова помощ на мюсюлманските общества, привидно без да иска нищо в замяна. В действителност, Уахабисткото влияние в едно общество, което е станало обект на саудитската щедрост, се усеща почти веднага. То се изразява в наплива на радикална уахабистка литература, налагането на ортодоксални ритуални практики и норми за облекло, назначаване на радикални членове на управителния съвет и имами, чиито заплати се плащат от саудитите, безплатно ислямско образование в Саудитска Арабия за обещаващи вярващи и напълно безплатен хаджилък за тези, които се покажат податливи към уахабистко индоктриниране.

 Освен това се упражнява контрол по редица директни начини. Проектите, финансирани със саудитски пари, особено построяването на нови джамии или по-големи ислямски центрове, често не са по силите на местното население. То нито може да ги построи, нито може да ги поддържа. В резултат, правото на собственост над новата институция често се дава на институции, контролирани от Уахабите и Братството, като например North American Islamic Trust (NAIT) и много от тях стават зависими от субсидиите за поддръжка, тъй като общността не може да си я позволи.[27]

 Въпреки, че е трудно да се достигне до надеждна информация за саудитското финансиране на различни дейности, малките късчета информация тук и там обрисуват една картина на мащабна дейност. Например между 1980 и 1985 г., в момент, в който има относително малко мюсюлмани в Америка, организациите, контролирани от саудитите финансират поне 60 ислямски организации в САЩ и Канада което възлиза на десетки милиони долари.[28] Това включва почти по $5 милиона за Ислямският център в Ню Йорк и World Community of Islam in the West.[29]

В следващите години саудитското финансиране драматично се увеличава и множество различни организации се включват в спонсорирането на нови радикални институции. Например саудитски източници докладват, че само Фондация Крал Фахд е финансирала следните ислямски културни центрове и джамии в Америка:[30] в Лос Анджелис Джамията Крал Фахд; Джамията Умар Бен Ал Катаб и Ислямският център; Голямата югозападна Джамия, Ислямският културен център, Албанската джамия в Чикаго; Института Дар Ал Салам; Джамията Фресно във Фресно, Калифорния и Ислямските центрове в Колумбия в Мисури; Източен Лансинг в Мичигън; Ню Брънсуик в Ню Джърси, Гейтерсбърг в Мериленд, Толедо в Охайо, Ричмънд във Вирджиния, Столицата Вашингтон и Ню Йорк.

 Джамията Крал Фахд в гр. КълвърСити – профил на една уахабистка джамия

  Фактор Фактор

Последвайте Faktor.bg в