Отново предстои конгрес на Движението за права и свободи (ДПС) и отново Ахмет Доган типично по Тодор Живковски хитро- комунистически маниер (татовски маньовър) и инстинкт на ДС и КГБ агент направи сензационен ход. Изглежда тези ходове му са необходими за да заздрави по своему почвата под краката си и за да престегне редиците с послушни и безлични приближени за да няма изненади на конгреса. Тези ходове започнаха с Мехмет Ходжа ( нетърпимост към етнически будните), Гюнер Тахир (справяне с вироглавите), последваха Осман Октай (елиминиране на потенциалните съперници), загадъчния смъртен случай на Ахмет Емин (сплашване на грешниците), продължи с Касим Дал (в знак демонстративно безкомпромисно отношение към приближен влязъл в диалог с Тайип Ердоган ) и накрая театъра на предишния конгрес, когато си отреди геройско място в съзнанието на наивния електорат и сигурно задкулисно управление. Със случая на Лютви Местан в последните дни, а именно със снемането му от председателското място Доган на практика доказа, че макар зад кулисите конците в партията са били изключително и само в негови ръце. С този си ход Ахмет Доган по много демонстративен начин си разкри картите като самоубеден, егоистичен и безпардонен диктатор не признаващ устав, правила , канони и вътрешно партиен ред и най-интересното като яростен русофил. За познаващите го от близо и за полититическите анализатори това му поведение не бе никак учудващо, защото се знаеше,че той е поставено лице на ДС и КГБ с определени цели и задачи, а именно обуздаване и подвеждане на подопечения електорат от турски и мюсюлмански произход.

Жалко за наивния и верен електорат

прекарал травма като т.н. Възродителния процес, който обвързва надеждите си цели 25 години вярвяйки и гласувайки за него с едно единствено желание да му се възвърнат правата и свободите. Резултатът е на лице - нито един наказан за престъпленията по време на т.н. Възродителен процес, не се изучава майчиният турски език, българските имена са все още в ежедневието на потърпевшите при всяка обработка на личен документ, а да не говорим за хилядите невъзстановени имена, за които всеки изминат ден се измислят нови бюрократични процедури. С една дума безупречно изпълнение на поставената от ДС и КГБ задача от една страна и коварно предателство към "своите" от друга.

Един човек за да бъде борец за права и свободи първо сам той трябва да бъде справедлив и демократ човек и като такъв да прилага правилата и нормите в организацията, която оглавява. В случая с Г-н Лютви Местан, Ахмет Доган действува като собственик на фирма, който сменя или гони от работа някой си началник смяна или по-скоро се отнася като мафиотски бос, който се саморазправя с „прегрешил се“ член на клана. Крайно неетично е в една правова държава човек от ранга на Ахмет Доган, оглавявал организация касаяща стотици хиляди хора, с един замах да свали от пост лице избрано от конгрес. При това обвинявайки го с много тежки обвинения и съвсем съзнателно измествайки и насочвайки проблема в една много опасна посока, а именно към екскалиране на етническото напрежение и най-вече с геополитизирането му. Защото медиите и най-вече онези върху които той самият има контрол чрез медийния бос Делян Пеевски обявяват Лютви Местан за агент на чужда държава и национален предател. Ако имаше съмнения в действията на Лютви Местан в тази насока, защо органите за сигурност не реагираха след прочитането на декларацията на 25 –ти ноември, а изчакаха Ахмет Доган, понеже има писания по медиите и в този дух или те също са дезинформационен продукт, ръководен от Доган. Що се отнася до съдържанието на декларацията, която е вбесила Ахмет Доган, то в нея няма нищо анормално от гледна точка на международния статут на Република България като пълноправен член на НАТО и Европейския съвет, договорите анексирани в тази връзка и най-вече официалната проеврпейска политика, която водят правителствата на Република България през последните пет и повече години. Декларацията представлява проблем за явно русофилските среди в България и

нелегалните русофили като Доган,

които в опита си да се прикриват се опитват да прибягват до опасни политически прийоми като етническата нетърпимост. Не искаме да вярваме, че Ахмет Доган е толкова глупав,че използва етническата карта само за да елиминира Лютви Местан поставяйки го за мишена и прицел на националистическите политически среди за да го разръфат и го подплашат. Не искаме и през ум да ни минава, че ако този въпрос се разглежда от етническа гледна точка и през призмата на историческа чувствителност, към която се опитва да подтиква Доган чрез подопечените си медии, то случаят може да поражда много непредвидими и опасни последствия, които никой разумен човек не би предпочел. Или не дай боже точно това му е целта. Защото, ако беше добронамерен Доган можеше да постави проблем да се разисква във вътрешно партийни форуми и не би влязъл в диалог посредством медиите. А може би Доган екскалирайки етническото напрежение подобно на времето от началото на 90-те години има желанието отново да се завърне в центъра на вниманието на политическите среди като незаменим „омиротворител“. Или пък вече като човек с по-широк спектър на влияние този път му е отредена мисията да размъти обстановката на Балканите. И така на руския солдат да му се породи повод да стъпи отново на Балканите за да помогне на русофилските си братя или по-скоро да опази стотиците хиляди нови граждани от руски произход поощрявани да станат български граждани през последните десет години. Вероятен е и вариантът работодателите да са му дръпнали шалтера и той да играе „Ва Банк“ като реагира като човек, на който му липсват първите седем години, трудно прекарано детство без семейни ласки и като човек с лишено чувство за идентичност. Опасни са хората чиито егоизъм и инстинкт за самосъхранение надминават чувството за отговорност. От човек, който е прекарал целия си живот в предателство на най-приближените си хора и себеподобните само на цената на лично облагодетелствуване може ли да се очаква да пази националните интереси за какъвто се престарават да го представят някои медии и негови заинтересовани приближени - пишман професори, политици, журналисти и т.н.,които са минали и са

изпечени на огъня на ДС

Да това е Ахмет Доган, Меди Доганов, агент Ангелов, Сава, Сергей. Единствената позитивна страна на случая е това, което 25 години и дисиденти, и политзатворници, и активни борци против комунистическия режим се опитваха да обяснят на българската общественост - той сам с едно слово на пияна глава го направи и си изплю камъчето.

Кога ще "прогледне" България и кога ще се освободим ...

Най-интересното в това вътрешно партийно счепкване бяха позициите на лидерите на партиите с националистически наклонности. Измествайки проблема в геополитически, те застанаха твърдо зад Ахмет Доган като използуваха много елеменатарен и евтин параван - Русия. Това на практика не е нищо друго освен хвърляне на прах в очите на българските граждани и опит за повеждането им към нова борба с вятърните мелници пораждайки или опреснявайки образите на "врага" и "приятеля". Вече крайно време е да се разбере, че това отново е сценарий на комунистическата ДС клика начело с работодателите им от КГБ. Целта е ясна, на цената на всичко оставане на власт, продължаване грабежа на държавата и за отплата защищаване болните имперски амбиии на Русия. Знаейки психологическата нагласа и евенуалния рефлекс на народа чрез контролираните медии много лесно манипулират общественото мнение пишейки статии и коментари повеждащи гражданите към избор на позиция между Русия и Турция, между Доган и Ердоган. А дефакто въпросите пред България и българските граждани стоят така: "Западно европейска демокрация или Путинска колония" , "комунистическо ДС управление или демократично и справедливо управление", " мизерия и глад или живот на свободни хора". Да това са основните въпроси на действителността, които чакат отговор и за да получат правилен отговор трябва да си помислим по много други въпроси от рода на:

1. Кога ще "прогледне" българският гражданин, кога ще се разстърси и ще изхвърли от гърба си своя истински враг- комунистите, ДС И КГБ агентите, които нямат вяра и относ и си мислят само за власт и пари?

2. Още колко избори трябва да минат за да разбере българският избирател, че върхушката и на ДПС, и на АТАКА, и на БСП, и на АБВ, и на НФСБ, и на ВМРО са функции и производни на комунистическия режим?

3. Колко пъти трябва да се разиграе театърът на "враждуващи" Доган, Сидеров, Станишев и Прочее преди изборите и безпроблемни компромиси и коалиране след изборите?

4. Някой вижда ли около себе си борец против комунистическия режим да се е добрал до влстта?

Така могат да се задават без брой въпроси, на които отговаряйки можем да се освободим от вчерашните комунисти, които днес са върли капиталисти и наричат себе си с по-безобидното и невинно звучащо „либерали“. Време е българския гражданин да се отърве от това комунистическо зло, което винаги държи народа в мат плашейки го с етническия мир и Турция. А що се отнася до заплахата от Турция, то много са пресни спомените от Грузия и Украйна за да се види коя страна е по-опасна в имперските си амбиции. Или казано в едно изречение каква друга завеса ще чакаме да падне за да се отървем от комунистите във всичките им мимикрирали форми, защото ако го няма Доган, няма да го има и Сидеров или обратното. В България само тогава можем

да заживеем в мир и благоденствие без оглед на вяра, етнос, език, обичаи и т.н.

Ако трябва да обобщим и си направим изводи от случая можем да кажем, че все още много крехки са демократичните ценности в България. От писанията по медиите е видимо как етническата толерантност не е на желаната висота и е лесно податлива на провакации. Как се разминават идеите и реалностите, а именно идеите са ориентирани към европейската и западната демокрация и ценности, но чувствата и реалностите са обвързани с Русия.

И накрая ако трябва да изразим нашето становище по случая напълно подкрепяме Г-н Лютви Местан относно декларацията. Намираме за твърде грешна и неуместна даже за опасна акцията на Доган в опита си да ликвидира Лютви Местан да подтиква случая в много опасна посока, а именно към етническа нетърпимост и екскалиране на етническото напрежение, още по-опасно е извеждането на проблема извън границите на страната. Поради което призоваваме българските граждани и най-вече нашите сънародници да не се поддават на провокации и при всички случаи да опазват самообладание. Ако Ахмет Доган иска да продължи със своите русофилски изблици съветваме го на следващите избори да се кандидатира за народен представител от крайбрежните градове, където са в изобилие избирателите от руски произход, а защо не направо в руската ДУМА.

ДРУЖЕСТВО НА БАЛКАНСКИТЕ БЛАГОТВОРИТЕЛИ

ИСТАНБУЛ