"Поредният епизод от българския, националния исторически кич, организиран от директора на Националния исторически музей Божидар Димитров." Така професорът по средновековна култура, християнска философия и главен редактор на списание "Християнство и култура" Калин Янакиев определи случващото се в последните седмици при разкопките на Плиска.

"Да, този кладенец, баптистерий, е историческа реликва. Но не в това е въпросът, не оспорваме това. Протестираме срещу последващите злоупотреби, които следват след археологическите разкопки. Че ще се построи една комунистическа бутафория. Че се приватизира православието, че се заграбва и започваме да присъстваме на езически държавен култ със свой жрец - Божидар Димитров", заяви Янакиев пред БНТ. И определи като комунистическа бутафория идеите и проектите за възстановяване на Голямата базилика в Плиска.

"Най-опасното е, че тези 500 хиляди лева, които правителството е отпуснало на екипа, който така неуморно рекламира Божидар Димитров, най-вероятно ще бъдат за един проект от времето на социализма, т.е. поредната бутафория", каза Янакиев. Той изрично подчерта, че България няма да получи онова, което автентично е представлявала Голямата базилика в Плиска, а ще получи една грандоманщина.

Янакиев изрази недоумение защо няма реакция на БПЦ срещу тази смесица на езичество, християнство и бизнес. Особено от архиереите, които така яростно са реагирали на едно текстче за йога в матурите. Янакиев апелира към Варненския митрополит Йоан, чиито духовен наставник бил изключително против намесването на имената на врачки и пророчици.

Пред БНТ доц. Павел Георгиев, който в момента ръководи разкопките на Плиска, коментира обаче, че въпросният кладенец не е какъв да е, не е просто така бликнали подпочвени води. Това е много ценна реликва - историческа със сигурност, макар да не съм специалист, бих казал, че е и религиозна реликва според мен, заяви той. По думите му, кладенецът отразява всички етапи на българската християнизация. Това съоръжение е било устроено още от своите създатели като един паметник на процеса на християнизация, счита археологът.

В същото време археологът индиректно оспори проекта, по който се предвижда реставрацията и преизграждането. "Голямата базилика е обект на реставрационни дейности още от 80-те години и се извършва по проект на покойния архитект Теофил Теофилов. Този проект, колкото и дискусионен, спорен от археологическа гледна точка, искам да подчертая, беше приет от надлежните органи на Министерството на културата още от това време и потвърждаван няколко пъти, очевидно и в последно време", заяви Георгиев.