Калин Янакиев: 500 000 лева отиват за проект на социализма

"Поредният епизод от българския, националния исторически кич, организиран от директора на Националния исторически музей Божидар Димитров." Така професорът по средновековна култура, християнска философия и главен редактор на списание "Християнство и култура" Калин Янакиев определи случващото се в последните седмици при разкопките на Плиска.

"Да, този кладенец, баптистерий, е историческа реликва. Но не в това е въпросът, не оспорваме това. Протестираме срещу последващите злоупотреби, които следват след археологическите разкопки. Че ще се построи една комунистическа бутафория. Че се приватизира православието, че се заграбва и започваме да присъстваме на езически държавен култ със свой жрец - Божидар Димитров", заяви Янакиев пред БНТ. И определи като комунистическа бутафория идеите и проектите за възстановяване на Голямата базилика в Плиска.

"Най-опасното е, че тези 500 хиляди лева, които правителството е отпуснало на екипа, който така неуморно рекламира Божидар Димитров, най-вероятно ще бъдат за един проект от времето на социализма, т.е. поредната бутафория", каза Янакиев. Той изрично подчерта, че България няма да получи онова, което автентично е представлявала Голямата базилика в Плиска, а ще получи една грандоманщина.

Янакиев изрази недоумение защо няма реакция на БПЦ срещу тази смесица на езичество, християнство и бизнес. Особено от архиереите, които така яростно са реагирали на едно текстче за йога в матурите. Янакиев апелира към Варненския митрополит Йоан, чиито духовен наставник бил изключително против намесването на имената на врачки и пророчици.

Пред БНТ доц. Павел Георгиев, който в момента ръководи разкопките на Плиска, коментира обаче, че въпросният кладенец не е какъв да е, не е просто така бликнали подпочвени води. Това е много ценна реликва - историческа със сигурност, макар да не съм специалист, бих казал, че е и религиозна реликва според мен, заяви той. По думите му, кладенецът отразява всички етапи на българската християнизация. Това съоръжение е било устроено още от своите създатели като един паметник на процеса на християнизация, счита археологът.

В същото време археологът индиректно оспори проекта, по който се предвижда реставрацията и преизграждането. "Голямата базилика е обект на реставрационни дейности още от 80-те години и се извършва по проект на покойния архитект Теофил Теофилов. Този проект, колкото и дискусионен, спорен от археологическа гледна точка, искам да подчертая, беше приет от надлежните органи на Министерството на културата още от това време и потвърждаван няколко пъти, очевидно и в последно време", заяви Георгиев.