Новият Закон за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности, може да доведе до двойно наказване и нарушение на принципа non bis in idem (Принцип на наказателното право - след като някой е наказан веднъж, не може да бъде наказан втори път - б.р.). За това предупреждава Върховната касационна прокуратура (ВКП) в становището си за проекта, изпратено до правната комисия в парламента, цитирана от "Правен свят".

Законопроектът трябваше да мине на първо четене в Народното събрание още преди ваканцията, но гласуването му беше саботирано в последния работен ден на депутатите и така той остана за септември. В становището, подписано от зам.-главния прокурор Пенка Богданова, се казва, че държавното обвинение принципно подкрепя проекта. "Наред с принципната си подкрепа за законопроекта, намираме основания да отбележим необходимостта от допълнителни усилия, за да се постигне балансирано и последователно решаване на основни положения, както и прецизна окончателна редакция", пише още в него.

Една от критиките на прокуратурата е за чл. 3 ал. 2 от антикорупционния закон. Текстът гласи: "Действията и санкциите по този закон се прилагат независимо от предприемането на действия и мерки по други закони, включително започване на наказателно производство".

"По принцип е възможно едно и също поведение да изчерпва както състава на административно нарушение, така и състава на престъпление. Административната отговорност обаче не може да бъде реализирана "независимо" от наказателната за същото деяние", заявяват от държавното обвинение.

Зам.-главният прокурор Богданова посочва, че подобна разпоредба ще противоречи на чл. 33 от Закона за административните нарушения и наказания. Той предвижда, че, "когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува". Както и че, "когато се установи, че деянието, за което е образувано административнонаказателно производство, съставлява престъпление, производството се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор".

"По-същественият проблем, който възниква, е, че възприемането на подобно законодателно решение създава реални предпоставки едно лице да бъде наказано два пъти за едно и също деяние. Последното би било в нарушение на принципа Non bis in idem и би довело и до санкции за нарушения на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи", заявяват от прокуратурата. И напомнят, че по въпроса за конкуренцията между наказателната и административнонаказателната отговорност във Върховния касационен съд е образувано тълкувателно дело №3/2015 г. по искане на председателя Лозан Панов.

Друг проблем в антикорупционния законопроект, на който са се натъкнали от държавното обвинение, е свързан с липсата на ред, по който да се констатира неотстранена в срок или необявена несъвместимост. "Проектът не предвижда по какъв ред и с какъв акт органът констатира, че лицето не е предприело такива действия (по отстраняване на несъвместимостта – бел. ред.) и че несъвместимостта е вече факт. Не е уредено кой орган и по каква процедура ще установява недекларираната от лицето несъвместимост, както и какви ще са последиците от подобна констатация. Щом неотстранената декларирана несъвместимост е основание за прекратяване на правоотношението с лицето, заемащо висша публична длъжност, същите последици трябва да има у установяването на необявена от това лице несъвместимост", пише в становището.

В него се критикува и част от уредбата на производството за установяване на конфликта на интереси в новия закон. Проблемът, който изтъкват от прокуратурата, е свързан с това, че в проекта – чл. 59, е посочено, че при събирането на доказателства, при оспорването на решението на директора на Националното бюро за предотвратяване на корупцията, както и за неуредени въпроси се прилагат правилата на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

От прокуратурата посочват, че по своята същност процедурата води до осъществяване на административна принуда, а редът, по който се осъществява тя, е регламентиран не в АПК, а в ЗАНН. Според становището решението, с което се установява конфликт на интереси, е по-скоро правораздавателен акт, отколкото индивидуален административен акт.

В становището се поставя и въпросът дали с проектозакона не е разширен твърде много кръгът от лицата, които подават декларации за имущество и конфликт на интереси. Като пример се дават управителите и директорите на частни болници, които сключват договори със здравната каса.