Около 2,2 млн. българи живеят под прага на бедността с месечен доход от под 296 лева. В 30 на сто от домакинствата у нас пък има по един такъв член, който може да се "похвали" с общ доход под линията на бедността. През третото тримесечие на изминалата година границата на бедност у нас достига 295,55 лева. Това показва наблюдението върху потребителските цени и издръжката на живот на синдиката КНСБ, направено през декември 2015-та година.

3,5 млн. граждани пък имат общ доход за месеца от 296 до 561 лева, което е 48% от домакинствата. Важна подробност е, че около една трета от тези семейства са по-скоро близко до линията на бедността, отколкото до по-високите доходи.

Това означава, че около 78% от домакинствата в страната живеят с общ доход на едно лице под необходимите средства за издръжка на живот.

2 242 лева са били необходими на едно четиричленно българско семейство - 2 възрастни и 2 деца през 2015-та година, за да може да си покрие разходите за храна, образование, здравеопазване и поддържане на жилище. Следователно месечната издръжка на живот на 1 член от домакинството трябва да е 560 лева.

Освен колко са ни необходими, за да покрием основните си разходи, от КНСБ изчислиха и как са се променили заплатите ни през първите девет месеца на предходната 2015-та година.

От синдиката съзряха относително умерено нарастване на средната работна заплата. "Все още обаче повишението на работната заплата почти не се усеща, което означава, че това нарастване не е с необходимите темпове", отбелязаха от КНСБ.

През деветмесечието на 2015-та година средната работна заплата у нас се е увеличила със 7,8% спрямо първите девет месеца на предходната 2014-та година. Броят на наетите лица в България обаче се е променил за наблюдавания период само с 0,9% или 19 хиляди българи. През 2015-та година нископлатените работници у нас са се увеличили с 37 хиляди лица.

Около 462 хиляди българи пък са наети с работна заплата, която представлява 75% от средната за страната. В 22 области на страната нарастването на средната работна заплата се случва значително по-бавно, а в три от тях дори се отчита намаляване на доходите. Това са Смолян, Кърджали и Силистра.