КНСБ предлага пакет законови промени, който да гарантира по-бързото изплащане на забавени заплати. По данни на Главната инспекция по труда, за миналата година от просрочени 42 милиона лева за заплати след намесата ѝ са изплатени 19 милиона лева. 

Въпреки тенденцията от последните пет години забавените заплати ежегодно да намаляват като сума, от КНСБ смятат, че има бели петна в законодателството. Те позволяват на бизнеса да продължава да дължи заплати с месеци. Затова предлагат с поправка в Кодекса на труда да се регламентира, че при финансова криза в дадена фирма може да се поиска официална отсрочка за плащане на пълния размер на заплатите, но само за два месеца. След това парите да се изплатят, посочи вицепрезидентът Чавдар Христов.

"Да, съгласни сме, че има обективни затруднения. Някъде предвид на всеобщата вътрешна задлъжнялост всеки на някой нещо дължи. Хубаво, ако има обективни проблеми, нека да възприемем сегашния член 245 като възможен изход от тази ситуация, ама за не повече от два месеца", посочи Христов.

Като тромава определят от синдиката процедурата, по която се плащат заплати от Фонда за гарантиране вземания на работниците при фалит. 270 милиона лева са натрупани там към момента. Платените за миналата година са само 1,118 милиона лева. Между 3 и 6 заплати са получили 280 работници. Средно те са взели по 4000 лева. Затова КНСБ предлага и работници да могат да искат започване на процедура по несъстоятелност.

"Ако това се случи, то тогава лесно може да заработи и Фондът. Ако ние възприемем тази поправка, тогава ще може от Фонда за гарантиране на вземанията да се търсят неизплатени заплати. "

Когато фирмата няма пари и активи, а дължи заплати, се предлага собственикът да отговаря за издължаването ѝ с лично имущество.

"Ако вашата крава изяде люцерната в съседния двор, тя ли ще отговаря, или вие като неин собственик? Може и да е циничен примерът, може и да е абсурден, обаче в правото онзи, който има собственост, той трябва да понесе отговорност", посочи Чавдар Христов.