След години мълчание, през последните седмици бившият премиер Иван Костов даде редица интервюта след представянето на книгата си "Свидетелства за прехода". Пред "Площад Славейков" Командира отговаря на въпроси, на които няма отговори в мемоарите му.

Според бившия премиер не 10 ноември 1989 г., а 19 януари 1990 г. e началото на Прехода. На тази дата  БКП конституционно губи монопола си върху властта, затова тази дата е началото на институционалните промени към демократизация на страната. Свалянето на Живков от другарите му в партията е край на авторитарния, а не на тоталитарния режим. 

Иван Костов е категоричен, че преходът не е приключил. Ще приключи, когато в България се установи върховенство на закона. Когато има силни институции, които са способни да се справят с корупцията, олигархията, организираната престъпност и злоупотребата с монополно положение. И най-вече когато българските граждани станат истински защитници на демокрацията в своето Отечество.

Впечатляващ обаче е отговорът на синия лидер на въпроса: „Твърдите, че от „диктаторите остават само парчета от паметници“ – защо за вашето управление беше важно разрушаването на мавзолея и премахването на паметника на Ленин, но паметници като този на Съветската армия и Альоша остават непоклатими при всички правителства?”
Кратко и ясно Костов казва тежката истина: „От страх пред Руската федерация. Кремъл заплашва всеки, който се опитва да премахне тези паметници.”

Командира обяснява и защо според нето сътрудничеството на интелектуалци като Юлия Кръстева за ДС е „твърде безвредно”: „Юлия Кръстева не е навредила с нищо на собствената си страна. Ако е нанесла щета, тя е на френските леви интелектуалци и маоисти. За мен тя бе употребена като част от живия щит на истински мракобесните представители на репресивния апарат – тези, които убиха Георги Марков, тези, за които малцина смеят да говорят и днес. И нека не подвеждаме читателите на това интервю – в никоя бивша комунистическа страна разузнавачите от онова време не са обявени за престъпници”.

В шеста глава от „Свидетелствата“, озаглавена „Срещу рецидивите на комунизма“, Иван Костов разказва как по настояване на президента (1997 – 2002) Петър Стоянов и председателя на парламента Йордан Соколов (1997 – 2001) работата по отварянето на досиетата е била отнета от вицепремиера Веселин Методиев и възложена на вътрешния министър (1997 – 1999) Богомил Бонев.

„Преди оповестяването председателят на БСП Георги Първанов намери удобна възможност да разговаря с мен. Беше притеснен от това, че ще бъда обявен за принадлежащ към бившата ДС. Твърдеше, че не е бил сътрудник и ще бъде набеден. Уверих го, че ще изчакаме решението на конституционните съдии и няма да позволим без доказателства да бъде обвиняван който и да било. Както казах по-горе, не мога лично да унижавам когото и да било. Не знам дали този разговор е стигнал до комисията и как е бил представен… Не се интересувах конкретно за което и да е лице, за да не се каже, че използвам властта да разчиствам свои лични сметки. Освен това бях убеден, че законът ще бъде изпълнен както трябва; нямах причина да се съмнявам.

Както е известно, Комисията „Бонев“ направи компромис с Георги Първанов. От архива ѝ изчезнаха част от неговите документи. На това основание бе определен за картотекиран и неговата принадлежност към ДС не бе обявена.“