Решенията на една или друга партия не могат да задължават целия Блок. Дотук всяка от партиите трябваше дадат своето мнение, предвид, че една от тях прибърза. Трябва поне една седмица да падне напрежението. Това заяви вицепремиерът Меглена Кунева в ефира на БНТ.
„Разглеждаме участието на РБ като стабилизатор на управлението. Реформите са започнали , има няколко стъпки напред, но има ускорение, но аз не съм доволна от темповете. Знам добре разликата между кухнята и това, което е публично. Органите на РБ не са се събирали редовно, за което аз съжалявам“ констатира тя.
Според нея решението на Кънев е изненада. „Не говорим от името на партиите си, а от името на Реформаторския блок. Не може да бъдеш и в опозиция едновременно. Предлагаме позитивен дневен ред и хората избират дали да се присъединят. Иванов беше добър министър. Ако се опитаме да погледнем като съдържание и резултат – не бяхме съгласни и от ДБС не поставихме подписите и под историческия компромис“ обясни Кунева
„Още тогава беше ясно, че подобно предложение няма да има подкрепа на всички. Реформаторския блок остана единен. По всички гласувания сме били монолитни. В момента сме фокусирани върху съдебната реформа, аз лично нямам против и нова Конституция. Москов е много динамичен, допуснете, че иска да свърши работа, допуснете, че министрите на РБ искаме да направим нещо.“ завърши вицепремиерът.
Още от България
Сметната палата: Твърденията за конфликт на интереси при Димитър Главчев с възложените от НС одити са инсинуация
Въпреки че не са налице правни основания за това, заради спекулативните коментари и с оглед гарантиране на максимална обективност председателят на Сметната палата ще си направи писмен отвод от всички действия и решения по одитите, отнасящи се до периода, през който е бил служебен премиер
Израелският посланик за станалото в Банско: Изолиран случай - реагирайте, осъдете го, постарайте се да не се случи отново
„Израелците разбират и осъзнават, че не можеш да сочиш с пръст цял един народ за поведението на четирима, петима"
Как се променят складовете в България: автоматизация, електрификация и недостиг на хора
Недостигът на работна ръка постепенно променя инвестиционните решения на българските компании. През юни 2026 г. 32,4% от предприятията в промишлеността посочват недостига на хора сред факторите, които ограничават дейността им. Заедно с растящите разходи за труд това насочва вниманието към процеси, в които една и съща работа може да се извършва с по-малко ръчни операции.