Оценката на официалните власти в България за блокадата на българо-турската граница през последните дни от предизборната кампания и за противоконституционното Решение на ЦИК за собственоръчно попълване на Декларациите пред СИК единствено в Турция е политически скандал. 

1.Вицепремиерът г-н Стефан Янев, пряко отговорен за провеждането на парламентарните избори за 44-то НС, определи блокадата на българо-турската граница като право на протест. Един вицепремиер е длъжен да притежава екзистенц минимум компетентност за разликата между право на протест и брутални актове на грубо погазване на конституционния ред в страната. Всеки държавник е длъжен да знае, че правото на протест на един български гражданин свършва там, където започват конституционните права на други български граждани. С блокирането на границата се нарушиха две основни конституционни права:

1. Право на влизане в родината

2. Право на участие с глас в парламентарните избори

Г-н Янев не може да не знае, че неслучайно погазването на тези две права е дефинирано с редица разпоредби в Раздел III на Наказателния кодекс като особено тежко престъпление, което се наказва с лишаване от свобода до 8 години. Един български вицепремиер не може да влиза в ролята на  закрилник на извършители на тежки престъпления, определяйки ги като форма на протест.

Това вече не е само вътрешен проблем на Р България, защото чрез медиите международната общност стана свидетел освен на блокиране на границата и на брутални актове на насилие върху български граждани, в това число и възрастни жени, от страна на лидери на крайно националистически формации, определени от Доклада на ПАСЕ като „фашистки“. Това ли нарича „право на протест“ г-н Янев? Не бих бил изненадан да го определи и като „мирен протест“, за да избяга от отговорността си за провеждането на честни и прозрачни избори. 

2.Коментарът на служебния премиер проф. Герджиков за Решението на ЦИК, с което се въведе изискване за собственоръчно попълване на Декларациите пред СИК единствено в Р Турция, е още по-скандален с оглед на безспорния факт, че г-н Герджиков е професор по право. Той най-добре от всички знае, че конституционното право на глас е абсолютно и по закон е задължително, и всякакво въвеждане на противоконституционни ограничения, с които на практика то се отнема, е престъпление. 

С Решението си ЦИК извърши точно такова престъпление, защото въведе образователен ценз за писмена грамотност, който не може да бъде покрит от невладеещите достатъчно добре български език. 

Призивът на Премиера аз, Лютви Местан, председателят на ДОСТ, да съм ги научил, е политически цинизъм, защото Конституцията не ми вменява подобно задължение, но същата тази Конституция вменява на служебния премиер да осигури условия на всеки български гражданин, включително и на тези, които не владеят „писмото“, да упражнят абсолютното и безусловно свое право на глас. Г-н Герджиков не осигури правото на десетки хиляди български граждани да гласуват, което го прави пряк съучастник в отнемането на конституционни права, определи от Наказателния кодекс като престъпление. 

На българските държавни мъже не им отива този политически цинизъм към гражданите и към техните конституционни права. 

Това наистина е мракобесие!

Г-н Президент, ще се вслушате ли в призива на г-н Михаил Иванов – съветник на президента Желев по етническите въпроси, който поиска от Вас да освободите премиера Герджиков заради скандалната му позиция? 

Инак петното остава върху образа на европейска България.