Червеният депутат Кирил Добрев поиска промени в устава на БСП, които касаят мандатността на депутатите и членовете на Изпълнителното бюро на столетницата.
Предложението му е депутатите от левицата да имат право на до 3 последователни мандата, което прави общо 12 години. В момента някои от тях са и 5-ти мандат в парламента. Изненадващо е, че то се прави от човек, чиято професионална кариера е свързана изключително с парламента, в който младият Добрев пребивава вече N-ти мандат.
Нека да позволим на нови лица да влязат. Такава промяна ще засегне и мен самия, но как иначе да разберем дали новите са по-добри от нас или ние от тях, коментира Добрев.
Идеята му е след три последователни мандата в парламента социалистът да работи поне 4 години за партията преди да има шанс да бъде включен отново в листите за Народно събрание.
За членовете на Изпълнителното бюро пък Добрев също предлага да имат право на 3 мандата като такива. В момента ограничения няма макар да има мандатност по устав за всички останали лидерски позиции.
Не може председателят да е 8 години начело на партията, а те да са от 30 години в ръковoдството й, коментира Добрев и обясни, че няма как да има сигурност, че един нов председател няма да бъде зависим от старите членове на ИБ.
Промените целят да дадем шанс на нови лица, на подготвени хора, които да попаднат на висши ръководни позиции, обясни Добрев. Идеите му ще бъдат обсъдени на пленум в края на месеца и на конгреса на БСП на 5-ти април.
Още от България
Иван Демерджиев: Пеевски ми връчи медал със сигнала до прокуратурата
"Твърденията за склоняване на свидетели и фабрикуване на сигнали не са просто върхът на политическото лицемерие, а са чиста форма на психологическа пародия",
Проверяват над 800 удостоверения за търпимост, издадени във Варна - да не са фалшиви
Издадена заповед за освобождаване на директора на местната служба по геодезия и кадастър
Ресорната комисия гласува НС да решава за охраната от НСО, службата възрази - липсва нужната компетентност
Заместник-началникът на НСО полк. Бойко Василев посочи, че Народното събрание не разполага с експертен капацитет за самостоятелно формиране на преценка и степен на риск