Масовият убиец от Нова Зеландия изповядва зелен национален социализъм

Алекс Алексиев

Макар и да е все още рано да се направят изводи от случилото се в Крайстчърч, няколко неща са вече ясни. Първо, за предумишлено убийство на невинни хора няма и не може да има извинение. Това, според мен, показва пълната несъстоятелност на забраната на смъртното наказание в Европа и Нова Зеландия. Ако прочетете „манифестът” на Брентън  Тарант, който междувременно вече е отстранен от социалните медии, ще видите, че той съвсем резонно очаква да излезе от затвора след 27 години, като през това време щял да “разпространява своите идеи посредством медиите”. Това е 

перверзната страна на модерния ни хуманитаризъм

Второто, което бие на очи е реакцията на международните медии, които са напълно доминирани от левичари, и които почти без изключение веднага обявиха виновника за крайно десен бял екстремист. В това, че е бял и екстремист - съмнение няма. Но дали е крайно десен - е много спорно, поне според неговият „манифест”. В него може да прочетете, че той мрази не само имиграцията, но и капитализма, и имал планове да се справи и с двете злини. Освен това, тези като него “убивали свръхнаселението” и по този начин помагали „да се спаси екологията”.  Що се отнася до неговата мечтана социална система - това е „зелен национален социализъм”, който цели да защищава правата на работниците и екологията. Крайно десен - може би, но крайно зелен е със сигурност кървавият терорист  Брентън Тарант.

Какво точно мотивира убиеца?

Манифестото му говори на дълго и широко за подбутите му. Това е според него имиграцията, която заплашва автентичното бяло население на Европа и страните, произлизащи от нея. Това е донякъде вярно, както един счупен часовник показва точното време два пъти на ден. Първопричината обаче не е имиграцията, а странното и неестествено нежелание на белите жени да раждат деца. Както е добре известно в почти всички страни от европейски произход раждаемостта е значително по ниска, (в някои от тях като България е катострофално по-ниска), за да има нормално възпроизводство. Това не значи, че имиграционната политика на повечето от тях е правилна и в това отношение убиецът, за съжаление, вероятно отразява преобладяващото мнение на населението на Европа, с изключение на елитите. Същият процес се наблюдава и в Нова Зеландия, където само за седем години (2006-2013) мюсюлманското население се е увеличило с 28%. 

Ако има един урок, който би трябвало да се извлече от трагедията в Крайстчърч, то е че политиката на отворени граници, въведена от Меркел в 2015 година е 

пагубна за Европа, 

както бяха и жалките опити на Меркел и сие да решат проблема чрез договори с врагове на Европейската цивилизация, какъвто е Ердоган. Според Брюксел, пристигащите от Турция мигранти, въпреки официалните договори, са се увеличили само за 2018 с 20%. Тази провалила се политика неминуемо ще доведе до все по-голям разрив между населението и неизбраните елити в Брюксел. Трагедии, подобни на тази в Крайстчърч са последица на тази пагубна политика, колкото и елитите и медиите да ни втълпяват обратното.