„Когато едно циганско момче мине през казармата, то във всеки случай ще излезе грамотно от там. Лично аз съм ограмотявал цигани като бях в казармата. Те за 2-3 месеца се научиха да четат и пишат. Това трябва да се случи и сега. Това заяви проф. Михаил Константинов по повод напрежението в с. Гърмен, цитиран от „Фокус”.
"Гърмен е само една от многото горещи точки. Проблемът е предизвикан от това, че в момента в живота навлезе едно напълно неграмотно поколение от 15 до 25-годишни хора, родени след промените. За съжаление, демократичната власт не успя да ги ограмоти”, допълва експертът. „През 19-ти век те са се прехвърлили в гостоприемната Османска империя по това време, която ги е заселила в земите на румънци и българи. Затова предлагам да се върне казармата като вид обучение за някои и като вид ограмотяване за други. Не разбира се, в нейната двугодишна форма от времето на социализма, но някакъв срок казарма е абсолютно необходим”, подчерта проф. Константинов.
"Съвременният живот демонстрира някои изисквания. Едно от тях е грамотността. Един неграмотен човек няма какво да прави в съвременния разумен свят. Другото са особеностите на циганските гета. Един циганин като го извадите от гетото, се вижда, че той е нормален човек, започва да работи, да си праща децата на училище и да живее като българин. Циганинът в гетото обаче е нещо страшно”, обясни проф. Константинов
„Гетоизацията, която допуснахме да се случи е нещо много неприятно и трябва да се отървем от нея. Може да звучи банално, но единствено и само някакъв вид образование за тези хора е необходимо. Всичко друго е бошлаф. Така наречените интеграции, са пълна боза, пълна глупост. Те служат единствено някои цигански фондации да забогатяват и някои мръсни съвести да се препират. Много е просто мръсната съвест на западняците да се опере, като почнат да им дават пари за циганите, които те самите не щат”, допълни проф. Константинов.
Още от България
НС прие на първо четене бюджета на ДОО, предвиждат вдигане на осигурителния праг
Предложено е минималната работна заплата да остане 620 евро, като догодина тя да се определя по нов механизъм, който все още не е решен. Най-критикувано е решението да бъде вдигнат максималния осигурителен праг на 2300 евро.
Емил Радев: Хърватия гради бъдеще с „Райнметал“, а България изпуска стратегическа инвестиция
„В момент, когато ЕС инвестира безпрецедентни средства в своя отбранителен капацитет и всяка държава се стреми да привлече стратегически индустриални партньори, България саботира проекти – и то в сфера, в която има предприятия с традиции и потенциал да бъдат важна част от този процес“, посочва евродепутатът
Демерджиев изпрати в Народното събрание справката на ГДБОП за частните полети на Пеевски
Предоставената на депутатите информация включва пълния списък с лица и техните връзки, установени от службите покрай пътуванията