Декларация за 9 май по повод 70 години от капитулацията на нацистка Германия във Втората световна война и деня на Европа, което бе приета в НС, става повод за остри дебати. Очаквано на полярни позиции бяха депутатите на БСП и Атака срещу Реформаторския блок, чийто историко-политически спор беше около това имало ли е фашизъм в България, за ролята на партизаните, за поругаването на паметници, свързани със Съветската армия и т.н.

Основното настояване на БСП и АБВ бе в декларацията да се признаят и изтъкнат заслугите на "съпротивителните движения в Европа", включително на българските партизани. Лидерът на социалистите Михаил Миков настояваше да се признае "приносът на антифашистката съпротива не само в България" и призова да бъдат заклеймени всякакви действия, свързани с "оскверняването на паметниците, което се превръща в политическа мода, която се толерира от едни или други политици".

Независимият депутат Велизар Енчев изтъкна, че в Европа хората от антифашистката съпротива се почитат като герои, а у нас десните сили ги обявяват за "антидържавни елементи". Атакистът Десислав Чуколов пък се обяви против стремежа да бъде омаловажена ролята на СССР.

"Ако го нямаше денят на победата нямаше да го има и денят на Европа. САЩ дават само 417 хил. жертви. Да отдадем по адекватен начин почит на хората, които наистина са се били в тази война. Войната беше подпалена от Хитлер, но да не подценяваме ролята на американските и английските компании, които бяха партньори на Хитлер и са го насочили на изток към СССР. Виждаме стремеж да бъде омаловажена ролята на СССР. Да осъдим възраждането на фашизма в Украйна и прибалтийските републики", заяви Чуколов.

На тези предложения отпорът дойде от дясно, в лицето на  лидера на ДСБ и за.-председател на Реформаторския блок Радан Кънев.

"Да възхваляваме червената армия? Ще откажа да го направим, ако не споменем Катинската гора, погрома на Варшавското въстание. Ако не споменем погромите в България след 9 септември, изтреблението на горяните, смазването на Берлинското въстание, Унгарското въстание и Пражката пролет. Тогава ще ви ръкопляскам. Искам да ви видя как ще го направите и после ще отидете да си вземете парите от руското посолство.", обърна се към народните избраници от БСП реформаторът.

Според него декларацията на парламента е "малка крачка към общ прочит на най-тежките моменти от националната и европейската история". Той обаче изтъкна, че тя не засяга "всеобхватната тема за политическото насилие". Кънев припомни, че от 1886 г., когато е свален Александър Батемберг чрез преврат на офицерите русофили до 1989 г. и т.нар Голяма екскурзия "103 години са белязани преди всичко друго от различни тежки форми на политическо насилие".

"Трябва да започнем с малки крачки. Принципите на обединена Европа са непризнаване на насилието, защита на демокрацията, защита на правото на национално самоопределение на народите. Крачка, която вчерашният СССР и днешна Русия и техните пети и шести колони в Източна Европа не искат да направят. Благодарение на лявата част на тази зала България не може да постигне обединение. Нека подкрепим поне малкото, което ни се предлага", заяви Кънев.

Въпреки полемиката, декларацията бе приета със 141 гласа "за", 4 "против" и без въздържали се.