Свикнали сме да казваме, че днес управляват децата и внуците на вчерашната номенклатура. Какво се е случило с децата на враговете на "народната" власт обикновено не става дума. На този въпрос се опитва да отговори журналистката Миролюба Бенатова в „Здравей, България”  на Нова телевизия. Тя представи там  филма си за комунистическите лагери на смъртта, но и за страшната съдба на децата на политическите затворници- "Белене – врагове по наследство".
„Поводът да отида там беше това, че всяка година на една и съща дата се организира възпоминателна среща, защото мястото все още не е достъпно през цялото време. Влиза се с разрешение. Човек и да иска, не може да отдаде почит или да видиш останките от лагера, защото мястото е със специален режим. Искаше ми се да отида и да покажа какво се случва, когато не се акцентира на събитието. Тази тема не е акцент, въпреки че изглеждаше така покрай последните скандали в парламента. Ако беше, щеше да има повече действащи политици”, разказа Миролюба Бенатова.

"Белене е малък град в Северна България. От там минава река Дунав и надеждите за нова атомна централа. Има католическа общност, оглавявана доскоро от отец Паоло Кортези. Край Белене има и остров – красив резерват за грозни спомени. Персин и околните по-малки острови пазят страданието и смъртта на десетки, изпратени там на поправителен заради идеи, идеали, мисли и действия срещу властта. Враговете на властта са обявявани за врагове на народа.

Всяка година упоритите да помнят минават Дунав, за да се върнат на втори обект. Мястото и днес не е достъпно без разрешение. Отворено е само веднъж годишно. Режисьорът Теди Москов е сред малцината, които се възползват от отворените врати на Белене, за да отдаде почит на жертвите.
Според исторически източници от 45-а до 62-ра година у нас с различна продължителност са действали 44 лагера. Там за вразумяване са изпращани земеделци, анархисти, свещеници, чужденци, легионери, както и почти всички, свързани с царската власт, независимо от заниманието. Голяма част от тях без присъди, само по преценка на милицията или Държавна сигурност", разказва тя.

На финала Миролюба заяви, че в България е имало фашизъм. Поклон за страхотната й журналистическа работа по филма, но такъв не е имало никъде другаде освен в Италия. Учението на Мусолини никога не е надскочило границите на Апенините. Друг е въпросът, че Сталин кръщава национал-социализма фашизъм, за да  не се налага съветската пропаганда да напомня, че и това си е вид социализъм. Ала е нелепо да го повтаряме и днес