"Би следвало да видим какви са възможностите на финансовото разузнаване, когато се говори, че е проспало източването на КТБ. Финансовото разузнаване работи с документи, то трябва да разработи критерии за рисково поведение, но след промяната на закона се стигна, както да ограничаване на пълномощията и възможностите",заяви бившият шеф на финансовото разузнаване доц. Николай Иванов и добави, че тази служба трябва да се намира във финансова структура, както МФ.

"Малко трудно е финансовото разузнаване, както стана след преместването му в ДАНС, да има просто статут на отдел, то трябва да е независимо", коментира експертът.

"Финансовите разузнавания обменят между себе си информация и банкова тайна, но за да бъдат предадени на правоприлагащите органи, трябва да има съгласие на съответната страна", обясни Иванов защо за Христо Бисеров информацията е дошла от чужди служби.

"Мога да кажа, че има доста трески за дялане по отношение на случая Бисеров. Глобалните стандарти, а и нашият закон има специално отношение към лица заемали или заемащи висши държавни длъжности, Тези, които имат така наречения "рисков профил" трябва да бъдат специален интерес на проверки, за да се търсят източниците на тяхното богатство. След това трябва вече да се предаде информацията към прокуратурата. Банки, финансови посредници, кредитни институции би трябвало да дават информация и да противодействат на прането на пари", каза той.

"По отношение на Бисеров хора на прокуратурата би бил подпомогнат от финансовото разузнаване за други факти, но тези данни не са доказателство пред съда. Прането на пари е много трудно за доказване. 

Той съобщи, че КТБ никога не е обучавала служителите си, за да могат да забелязват и откриват "мръсни пари".

"Банката е трябвало да бъде контролирана от финансовото разузнаване, дали действителните собственици на юридическите лица са идентифицирани и тогава щеше да има много повече информация за фиктивните фирми"., коментира Иванов.