На 10 юли 1949 г. в построения за 6 дни мавзолей в центъра на София срещу Царския дворец е положено тялото на Георги Димитров, починал на 2 юли в Москва. След 50 г. с използване на модерна строителна техника Мавзолеят е разрушен за 7 дни на 21 август 1999 година.

"... Да бъде изграден специален Мавзолей за полагане и по-нататъшно опазване тялото на великия покойник. Мавзолеят да бъде построен на пл. "9 септември" в предната лицева част на Градската градина, срещу сградата на Министерския съвет."

Това решение на Политбюро на ЦК на БКП и правителството бе взето на второто траурно заседание на Министерския съвет, състояло се на 3 юли 1949 г.. по случай кончината на нашия непрежалим вожд и учител др. Георги Димитров. На същото това заседание бе решено тялото на безсмъртния вожд да бъде положено в Мавзолея на 10 юли с. г. Това решение значеше повеля на Димитровския ЦК, на героичния български народ. То задължаваше трудящите се в нашата родина да дадат цялото си майсторство, всичките си сили и жар в постройката на Мавзолея — мястото, където ще се покои на вечни времена тялото на вселюбимия и непрежалим вожд на трудещите се, съратник и ученик на Ленин и Сталин. Мавзолеят трябваше да бъде изграден за 138 часа — един неимоверно къс срок. Мъчна и отговорна работа се изпречи пред нашите строители. Но те не забравиха думите на великия Сталин, че „трудностите са създадени за това, за да бъдат преодолявани.", спомнят си ветерани.
За една нощ планът за построяването на Мавзолея бе изработен от централната архитектурно проектанска организация (ЦАПО). ЦК на БКП и Министерският съвет одобриха един от представените проекти и веднага възложиха изпълнението му на Главната дирекция на трудовата повинност — Софийска строителна област. Заедно с трудоваците, цяла бригада от архитекти, инженери, техници, скулптори, художници и работници от различни специалности се включиха в непосилна работа. Мавзолеят трябваше да бъде не само построен срочно — постановлението бе категорично, — но и майсторски, като паметник на Димитровската епоха.

Камионите забучаха. Стоваряха се със шеметна бързина тухли, цимент, строително желязо, дървен материал. Ето ги и бетонобъркачките. Като древни чудовища разтвориха челюсти железните багери. Поникнаха палатки като гъби — складове, работилници, домакинства, канцеларии, служба на Червения кръст. Инсталира се телефонна централа, свързана с градската мрежа. Няколко дебели кабела осигуряваха постоянният приток на електрическа енергия за осветление през нощта, за движение на машините. Близо до строежа възникна командното място с високоговорителна уредба, по която затекоха нарежданията за осигуряване непрекъсната работа през цялото денонощие. Героите на труда бяха разпределени на 4 смени по 6 работни часа.
4 юли. След обед няколко стотици герои на мирния труд вече започнаха изкопите за основите на Мавзолея. Но това, което до полунощ изработиха трудоваците, през нощта бе наводнено от проливен дъжд. До пояс в вода, трудоваците гребеха с кофи, продължавайки работата тоя път за разчистване изкопите от вода. Работата продължи през цялата нощ. На 5 юли сутринта тухлите лежеха наредени като войници: чакаха реда си за да бъдат вградени на това свято място, което ще охранява тялото на великия покойник от зъба на времето и атмосферните влияния. Изкопите са вече облечени с кофраж и полагането на бетона за основите започна. Четири бетонобъркачки работеха непрекъснато, наравно със живата човешка сила.
Едновременно с градежа, се извършва и поставката на водопроводната и електрическата инсталация. Десетки трудолюбиви ръце сглобяваха специалната климатична инсталация, под ръководството на инженерите. На 6 юли по обед стените на Мавзолея са вече издигнати до 2 метра. Започна издигането на бетонния пояс на трибуната. Всред непривичният шум на багери и мотори, всред командите по високоговорителя и общия кипеж, се чуваха имената на отличилите се. Мълчаливо всеки чувствуваше, че е длъжен да устои на поетия ангажимент пред партията, пред народа и правителството, пред паметта на великия син на работническата класа. С невиждана бързина, тухла по тухла, стените на Мавзолея растяха сред гора от скели. Като мравуняк гъмжеха по всички страни героите на труда, с бронзови лица и голи гърбове. Всеки час на денонощието величествената сграда се подемаше като жива сила на високо и на широко. Всички познати до сега норми бяха счупени. Трудовите герои са вече не единици, а стотици. Смените се менят една подир друга, часовете текат незабелязано, нощта се превръща на ден, слива се в едно цяло. Това е и на 7 и на 8 юли.
На 9 юли Мавзолеят е изграден и почти облицован, а на 10 юли напълно готов и декориран. Разчистена е строителната площадка. Оформен е бъдещият паметник—мястото, където ще почива нашият национален герой — най-великият българин през всички времена. От сега това място става светилище за целия български народ, за всички трудещи се.

Изумително! Тоя величествен паметник бе издигнат за 138 часа! Поколенията ще има да се удивляват на това чудо, възможно само в онова социалистическо време. Работниците се трудеха по цели денонощия само с няколко часа почивка, а често и без прекъсване.Обичта към вожда задължава.
Мавзолеят-паметник е построен в сърцето на София, центъра на пл. 9 „септември". От тук не веднъж вождът е говорил на своя любим народ, комуто отдаде и младост, и здраве, и живот. Постройката заема 560 кв. м. заедно с трибуната. Цялата й височина е 12 м. Сградата се състои от две камери, включени една в друга. Между тях е поставена климатичната инсталация. В построяването на Мавзолея бяха заети общо 600 работници-трудоваци, техници, майстори, зидари, специ, повече от които работеха денонощно. Предназначението на Мавзолея е да съхранява тялото на великия покойник. В средата на залата, в едно вдълбочаване малко под нивото на площада „9 септември", е положен на нисък пиедестал ковчегът с тялото на вожда. Четири прожектори, поставени в ниши високо в стените, го обливат със светлина и лъчите им, концентрирани в него, отражават центъра на това пространство. Климатичната инсталация има за цел да поддържа постоянен микроклимат, т. е. температура към 15° при малка влажност.
Тялото е запазено, благодарение метода на съветската медицинска наука, — единствената в света, която разреши мумификацията на човешкото тяло без изсушаване, придавайки му естествения вид, запазвайки го за дълги години. Балсамацията на Георги Димитров е втората поред след тази на Ленин.
В специализираните издания се твърди, че тайните на балсамацията и днес са строго пазени от руските специалисти.
В Москва приготвили тялото на Георги Димитров за пренасянето му в България. Запазени са протоколите за тази подготовка. В тях се казва, че е извършено „наливане на специални балсамни течности в крайниците и допълнително местно инжектиране в тъканите на гърдите и корема“. Освен това е извършено местно инжектиране в пръстите на стъпалата и дланите за предотвратяване на по-нататъшното им деформиране. Съветският екип от експерти е бинтовал тялото на Димитров с гумени бинтове и лепенки, за да се запази влажността на трупа по време на пътуването му до София.
Заедно с тялото на починалия Вожд в българската столица пристига и екип от най-добрите специалисти балсаматори, водени от прочутия проф. Борис Збарски. Те били настанени и веднага започват работа в двореца Врана, който по това време е резиденция на министър-председателя Георги Димитров. Балсамацията се извършва в днешната спалня на експремиера Симеон Сакскобургготски и съпругата му Маргарита. Стаята е на втория етаж на двореца, в неговото южно крило. Така се случва един странен исторически куриоз – в помещението, където получава безсмъртие вождът Димитров, днес спи и сънува позитивни неща за България собственикът на Врана – цар Симеон Втори. Медиците изваждат мозъка на Димитров– за балсаматорите той е чуждо тяло в подготвяната мумия за мавзолея. Те го предават на отговорно пазене в БАН – мозъкът се съхранява в нейните сейфове и до днес.
пециалният съркофаг за тялото е подготвен също от съветски специалисти. След откриването на мавзолея за посетители, той е посетен от милиони хора в продължение на около 41 години.
През 90-та г. съвсем естествено тленните останки на Димитров са кремирани и погребани от неговите роднини.
Понеже всяка балсамация има определен срок, периодично тялото на Димитров е подлагано на освежаващи мерки. На няколко пъти у нас са идвали на инспекция екипи на съветски специалисти да проверят състоянието на мумията на площад „Девети септември“ (днешен Батенберг-б.а.). Веднъж-два пъти е сменян и костюмът на Георги Димитров, защото платът под влиянието на неизвестни органични въздействия, видимо гниел.
През 70-те години УБО престъпва към ремонт на мавзолея. За да започнат строителните работи мумията на Георги Димитров е преместена в един малък град край Урал, където се съхранява в продължение на 10 месеца при специални условия. Самото преместване на тялото става с влак в специален вагон и при абсолютна секретност.
За ремонта са привлечени най-добрите строителни специалисти от страната. Външната облицовка на култовата сграда се прави с красив врачански камък. Реконструкцията трябва да бъде завършена за деветосептемврийската манифестация. Надписът на

Взривения мавзолей

фасадата „Георги Димитров“ се изписва със специално златно фолио. Но художникът, който се занимава с тази работа изведнъж изчезва, оставяйки недописани буквите „…ТРОВ“. Едновременно с това той отнася и уникалните шрифтови шаблони за надписа. Налага се УБО да го търси под дърво и камък из цялата страна. Откриват художника на морето край Шабла да се къпе на плажа. Докарват го обратно в София, за да си довърши работата.
След края на продължителния ремонт от СССР връщат мумията обратно в София. Тогава възниква още един нестандартен проблем. Съветските специалисти забелязват, че в херметическия саркофаг с мумията се разхожда… някаква муха. Никой не може да обясни как е попаднало досадното насекомо в изпълненото със специален газ пространство. Някой се сетил, че ако мухата снесе яйцата си вътре и, не дай Боже, се пръкнат червеи, мумията може да бъде унищожена. Направена била оригинална спасителна операция – един от съветските специалисти си надянал противогаз, влязъл в саркофага и цели три часа ловил мухата. И накрая я хванал. Така били спасени от унищожение тленните останки на Георги Димитров.