Точно в 4:00 часа сутринта утре, 26 октомври, Димитровден, местим стрелката на часовниците си с час назад и ще преминем към зимното часово време. Така вече ще спим с един час повече. Връщането към астрономическото часово време тази година съвпада с Димитровден. Лятното часово време е система, въведена за спестяване на разходи за осветление, чрез увеличаване на използването на дневна светлина.
При нея официалното време се измества обикновено с един час по-напред от астрономическото време, като остава така за пролетните и летните месеци. С това се цели подсигуряване на по-добро съвпадане на часовете от светлата част на денонощието и активните часове за работа и училище. Идеята за смяна на времето първо хрумва на Бенджамин Франклин.
Той пише писмо до редактор на вестник "Парижки журнал" през 1784 г. и предлага на парижани да стават и да си лягат по-рано. За пръв път сериозно то е предложено от Уилям Уилет в "Пилеене на дневна светлина", публикувана през 1907 г. Той не успява да убеди британския парламент да го приеме, въпреки наличието на значително лоби. Идеята за лятно часово време за пръв път се въвежда на практика от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април - 1 октомври 1916 г. Скоро след това във Великобритания са последвали примера, като в началото въвели лятно време от 21 май до 1 октомври 1916 г. Лятното часово време е въведено в България на 1 април 1979 година.
Още от България
България предложи създаване на регионален център на НАТО по сигурността във Варна
Министърът на отбраната постави въпроса за развитието на Военноморския координационен елемент във Варна като структура на НАТО у нас чрез създаването на Регионален център за военноморско сътрудничество, който да насочва корабоплаването в Черно море
БЗНС: Със закриването на Комисията по досиетата кабинетът "Радев" признава своята зависимост от бивши офицери на ДС
Управлението и публичните ресурси се поставят в услуга на среди, свързани с ДС
Петкова: Това е бюджет на лицемерието - приходите са като заложените от кабинета "Желазков", а разходите с 2,7 млрд. евро повече
Тя определи отношението на управляващите като безотговорно към доверието, което българските граждани гласуваха на „Програсивна България“