На синдикати и работодатели им се привидя одържавяване на НЗОК

Социалните партньори в Националния съвет за тристранно сътрудничество не постигнаха съгласие по проекта за промени в Закона за здравното осигуряване, предложен от здравното министерство и приет от Министерския съвет и на първо четене в здравна комисия.

Представителите на партньорите защитиха разнопосочни позиции по промените и в крайна сметка бе решено всички забележки на работодатели и синдикати да бъдат предоставени на председателя на здравната комисия, така че да се вземат под внимание при второто четене на законопроекта в комисия.

Най-общо предложените от Министерството на здравеопазването промени, които днес бяха представени от заместник-министъра на здравеопазването Ваньо Шарков, предвиждат услугите, които заплаща Здравната каса, да се разделят на три пакета – основен, допълнителен и спешен, като НЗОК поема основния пакет на всички здравноосигурени пациенти. 

Достъпът до допълнителния пакет ще може да става или през НЗОК, или през частните осигурителни фондове, а спешният пакет е ангажимент на държавата.

Предвижда се и поетапно увеличение на осигурителния доход, върху който държавата внася здравни осигуровки, като сумата постепенно се изравни с тази, която плащат самоосигуряващите се. НЗОК се задължава и да проучва удовлетвореността на пациентите от предоставените им здравни услуги. Регламентира се и възможността за извършването на съвместни проверки на болниците от държавните органи и съсловната организация на лекарите.

Основните критики по проекта за промени бяха относно предложението за увеличаване на квотата на държавата в НЗОК с двама членове. И синдикати, и работодатели бяха категорично против. Критики имаше и по отношение на това кой да осъществява контрол върху услугите, като беше посочено, че това не може да е само задължение на пациентите и съсловните организации. Различия имаше и по промените за лекарствената политика, която МЗ предлага.

Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев заяви, че подкрепя мерките за подобряване на събираемостта на вноски, но е против увеличението на надзора на Касата с двама представители от държавата, защото така работодателите няма да имат решаващ глас при вземането на решенията. 

Против е и разделянето на три пакета за заплащане на медицинска помощ, като поиска причините за разделянето и очакваните финансови и обществени резултати.

Според Иван Кокалов от КНСБ предложенията променят философията на здравноосигурителния модел, като се предлага Касата да купува услуги, но не било ясно какво се купува и така се нарушават правата на гражданите.

"КНСБ е против увеличаването на надзора на Касата с двама представители на държавата, защото синдикатите представляват осигурените, а излиза, че те нямат решаващ глас", обясни той.

"КНСБ е против и разделянето на пакетите, защото те не отговаряли на нуждите на населението и не я ясно какво включват тези пакети и как се защитават гражданите. Не е работа на изпълнителя да определя цени и обеми на медицинските дейности", каза още Кокалов. 

Според него, е смешно да питаме пациентите дали са доволни от здравната услуга, както се предлага.

Божидар Данев от БСК обърна внимание, че тристранката обсъжда проект на ЗЗО, който вече е минал през МС. 

Според него, промените въвеждат деформация – чрез "одържавяване" на касата и чрез купуването на услуги от касата. 

"Не е редно контролът да се прехвърля на НЗОК и тя да става фонд за социално подпомагане на тези, които не си плащат, тоест ликвидира се осигурителният принцип", смята той.

Димитър Манолов, президент на КТ "Подкрепа", също обяви, че не е правилно да се "одържавява" НЗОК чрез увеличаване на квотата на държавата. Той предложи да се изравнят двете квоти – правителствената и неправителствената.